Българска работническа социалдемократическа партия: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
Редакция без резюме |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
| основаване = 1894 г. |
| основаване = 1894 г. |
||
| разформироване = 22 март 1903 г. |
| разформироване = 22 март 1903 г. |
||
| ръководител = [[Димитър Благоев]]<br>[[Янко Сакъзов]] |
|||
| идеология = [[социализъм]] |
|||
| идеология = [[Социализъм]]<br>[[Социалдемокрация]] |
|||
⚫ | |||
| вестник = „[[Работнически вестник]]“, „[[Ново време (списание)|Ново време]]“, „Социалист“, „Народ“, „Общо дело“ |
|||
| позиция = лявo-център |
|||
| предшественик = [[Българска социалдемократическа партия (1891)|БСДП]]<br>[[Български социалдемократически съюз|БСДС]] |
|||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Българската работническа социалдемократическа партия''' ('''БРСДП''') е |
'''Българската работническа социалдемократическа партия''' ('''БРСДП''') е лява [[политическа партия]]. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на [[Българска социалдемократическа партия (1891)|Българската социалдемократическа партия]] на [[Димитър Благоев]] и [[Български социалдемократически съюз|Българския социалдемократически съюз]], начело с [[Янко Сакъзов]]. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на [[Социалистическо движение в България|социалистическото движение в България]]. |
||
== История == |
|||
На изборите за [[8 Обикновено народно събрание]] през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП |
На изборите за [[8 Обикновено народно събрание]] през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – [[Янко Сакъзов]] и [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]]. |
||
През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „[[Работнически вестник]]“ и „[[Ново време (списание)|Ново време]]“ на групата на Благоев и „[[Социалист]]“, „[[Народ]]“ и „[[Общо дело]]“ на групата на Сакъзов. |
През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „[[Работнически вестник]]“ и „[[Ново време (списание)|Ново време]]“ на групата на Благоев и „[[Социалист]]“, „[[Народ]]“ и „[[Общо дело]]“ на групата на Сакъзов. |
||
Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист [[Жан Жорес]] парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на [[Македония (област)|Македония]]. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 |
Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист [[Жан Жорес]], парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на [[Македония (област)|Македония]]. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – [[БРСДП (тесни социалисти)]], начело с Димитър Благоев и [[БРСДП (широки социалисти)]] начело с Янко Сакъзов.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 23}}</ref> |
||
== Видни дейци == |
== Видни дейци == |
||
Ред 22: | Ред 27: | ||
* [[Коста Лулчев]] (1882 – 1965) |
* [[Коста Лулчев]] (1882 – 1965) |
||
* [[Янко Сакъзов]] (1860 – 1941) |
* [[Янко Сакъзов]] (1860 – 1941) |
||
== Участия в избори == |
|||
=== Парламентарни === |
|||
{|class="wikitable" style="text-align:center" |
|||
! година |
|||
! избори |
|||
! гласове |
|||
! % |
|||
! резултат |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1894)|1894]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| – |
|||
| – |
|||
| {{Партия/места|2|167|#E31E27}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1896)|1896]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| N/A |
|||
| N/A |
|||
| N/A |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1899)|1899]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| 12 100 |
|||
| 3,5% |
|||
| {{Партия/места|4|169|#E31E27}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1901)|1901]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| 14 680 |
|||
| 5,0% |
|||
| {{Партия/места|2|164|#E31E27}} |
|||
|- |
|||
| [[Парламентарни избори в България (1902)|1902]] |
|||
| Народно събрание |
|||
| 19 250 |
|||
| 4,8% |
|||
| {{Партия/места|7|189|#E31E27}} |
|||
|} |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 08:45, 20 ноември 2021
Българска работническа социалдемократическа партия | |
Ръководител(и) | Димитър Благоев Янко Сакъзов |
---|---|
Основана | 1894 г. |
Разформирована | 22 март 1903 г. |
Предшествана от | БСДП БСДС |
Наследена от | БРСДП (тесни социалисти) БРСДП (широки социалисти) |
Седалище | София, Република България |
Вестник | „Работнически вестник“, „Ново време“, „Социалист“, „Народ“, „Общо дело“ |
Идеология | Социализъм Социалдемокрация |
Полит. позиция | лявo-център |
Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е лява политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.
История
На изборите за 8 Обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – Янко Сакъзов и Никола Габровски.
През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.
Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.[1]
Видни дейци
- Аврам Гачев (1871 – 1941)
- Григор Чешмеджиев (1879 – 1945)
- Димитър Благоев (1856 – 1924)
- Коста Лулчев (1882 – 1965)
- Янко Сакъзов (1860 – 1941)
Участия в избори
Парламентарни
година | избори | гласове | % | резултат |
---|---|---|---|---|
1894 | Народно събрание | – | – | 2 / 167
|
1896 | Народно събрание | N/A | N/A | N/A |
1899 | Народно събрание | 12 100 | 3,5% | 4 / 169
|
1901 | Народно събрание | 14 680 | 5,0% | 2 / 164
|
1902 | Народно събрание | 19 250 | 4,8% | 7 / 189
|
Бележки
- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 23.
Външни препратки
- Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., 3 август 2005
|