Мордовци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред, кат
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
Към [[2003]] броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]].
Към [[2003]] броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в [[Мордовия]]. Останалите са пръснати в [[Самарска област|Самарска]], [[Пензенска област|Пензенска]], [[Оренбургска област|Оренбургска]] и [[Нижегородска област|Нижегородска]] област, както и в [[Татарстан]], [[Средна Азия]] и [[Сибир]].


Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: [[ерзя]] и [[мокша]]. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група ''каратай'' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -''терюхан'', живее в Нижегородска област и от 19 век говори [[руски език]]. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“.
Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: [[мордовски езици|ерзя]] и [[мордовски езици|мокша]]. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група ''каратай'' живее в [[Татарстан]] и говори на [[татарски език]], но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -''терюхан'', живее в Нижегородска област и от 19 век говори [[руски език]]. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „'''мордва'''“.


== История ==
== История ==

Версия от 14:44, 2 януари 2008

Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.

Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.

Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзя и мокша. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.

История

Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.

Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.

Литература

През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.

Източници

  1. Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский