Животни: Разлика между версии

	Животни
	От горния ляв ъгъл; по посока на часовниковата стрелка:; Loligo vulgaris (мекотело),; Chrysaora quinquecirrha (мешесто),; Aphthona flava (членестоного),; Eunereis longissima (прешленест червей) и; Panthera tigris (хордово).
	Класификация
надимперия:	Биота (Biota)
надцарство:	Еукариоти (Eukaryota)
(без ранг):	Amorphea
(без ранг):	Obazoa
(без ранг):	Opisthokonta
(без ранг):	Holozoa
(без ранг):	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
	Научно наименование
	Animalia Linnaeus, 1758
	Синоними
	Metazoa Haeckel, 1874;
	Обхват на вкаменелости
	байкалий – настояще, 665 – 0 Ma Хадей Е Па Ма На Пп Мп Нп
	Животни в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 04:12, 13 април 2011

Животното е организирано живо същество, притежаващо сетивност и способност за волеви движения и размножаване. Всички животни дишат.

Има едноклетъчни организми, които притежават характерните признаци на животните. Всички животни са изградени от еукариотни клетки (клетки, в които генетичният материал е организиран във вътреклетъчни мембранно-ограничени структури, наречени ядра). В процеса на еволюция клетките се диференцират, образувайки различни тъкани (епителна, съединителна, мускулна, нервна), а те от своя страна формират съответно органи и системи. Образувание на извънклетъчния матрикс, посредством калцифицирането му, са спикулите, черупките и костите. Животинският свят се обозначава също като „фауна“. Най-много представители има животинският клас насекоми.

Животните дишат, като приемат кислород от околната среда и отделят въглероден двуокис.

Физически характеристики

Животните притежават редица характеристики, отличаващи ги от останалите живи организми. Така например, животните са еукариоти и повечето са многоклетъчни ^[1], което ги отличава от бактериите, археите и повечето протисти. Животните са хетеротрофи ^[2], като процесът на храносмилане се извършва в специално отделена за целта вътрешна празнина, за разлика от растенията и водораслите ^[3]. Важна отличителна особеност на животните в сравнение с растенията, водораслите и гъбите е липсата на клетъчна стена ^[4]. Всички животни са способни да се придвижват в пространството и като цяло са подвижни поне в една от фазите на жизнения си цикъл ^[5]. При повечето животни ембрионалното развитие преминава през стадии бластула, което е типчна и отличителна характеристика за цялото царство.

Строеж

С много малко изключения, като например при типовете Водни гъби и Placozoa, тялото на животните е изградено на принципа на организацията в тъкани. Това включва и силно специализирани тъкани като например на мускулната, отговорна за движението и придвижването, и нервната, натоварена с функцията по изпращане и получаване на сигнали. Характерна черта е наличието на специализирана храносмилателна празнина, с един или два отвора.

Клетките на всички животни са от еукариотен тип, заобиколени от специфична извънклетъчна материя (екстрацелуларен матрикс) изградена от колаген и еластични гликопротеини. Възможно е наличието на калцифицирани структури, като черупка, кости и спикули. По време на индивидуалното си развитие, тялото на животните може да търпи драстична реорганизация, при което се формират сложни по строеж структури от клетки. Това е съществена разлика спрямо останалите многоклетъчни организми, като растения и водорасли, където нарастването е единствено прогресивно, чрез клетъчно делене и без реорганизация на цялото тяло. Цитологична характеристика, специфична за животните е наличието на междуклетъчни контакти, като плътни контакти (tight junction), междуклетъчни каналчета (gap junction) и дезмозоми.

Размножаване и развитие

Почти всички животни, са способни на полово размножаване, което се извършва с помощта на репродуктивни тъкани и клетки. Репродуктивните клетки (гамети) се формират в резултат на специфичен тип клетъчно деление, наречено мейоза. Крайният продукт на мейозата са малки и подвижни мъжки гамети - сперматозоиди или големи и относително неподвижни женски гамети - яйцеклетки. След срещата и сливането на сперматозоид и яйцеклетка се образува зигота, от развитието на която се формира нов индивид.

От зиготата първоначално се образува куха сфера, наречена бластула, която търпи реорганизация и диференциация. При водните гъби бластулата е способна да се предвижва до ново място и там формира нов организъм. При останалите групи животни, бластулата претърпява сложна реорганизация. Тя включва инвагинация и формиране на гаструла с храносмилателна празнина и два отделни пласта на тялото — външен (екзодерма) и вътрешен (ендодерма). По-късно при повечето животни се формира и допълнителен пласт на тялото между двата изградени, наречен - мезодерма. В процеса на индивидуално развитие от тези пластове се формират точно определени органи и тъкани.

Редица животни са способни и на безполово размножаване. Това включва партеногенеза, както и различни форми на фрагментация на тялото.

Източници на енергия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Прозход

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Класификация

Основна статия: Класификация на животните

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Някои от по-известните типове животни:

Мешести Cnidaria с радиална симетрия
Гребенести Coelenterata
Плоски червеи Plathelmintes (~ 5 000 вида) с класове: Ресничести; Смукалници; Тении
Кръгли червеи Nematoda (~ 20 000 вида)
Прешленести червеи Annelida (~ 15 000 вида) с класове: Многочетинести; Малочетинести; Пиявици
Мекотели Mollusca с класове: Миди; Коремоноги; Главоноги
Членестоноги Arthropoda (~1 100 000 вида) с класове: Ракообразни; Паякообразни; Насекоми; Многоножки;
Иглокожи (Бодлокожи) Echinodermata
Хордови Chordata с класове: Риби; Земноводни; Влечуги; Птици; Бозайници; и др.

Вижте още

Източници

↑ National Zoo. Panda Classroom // Посетен на September 30, 2007.
↑ Jennifer Bergman. Heterotrophs // Посетен на September 30, 2007.
↑ Douglas AE, Raven JA, AE и др. Genomes at the interface between bacteria and organelles // Philosophical transactions of the Royal Society of London. Series B, Biological sciences 358 (1429). January 2003. DOI:10.1098/rstb.2002.1188. с. 5–17; discussion 517–8.
↑ Davidson, Michael W. Animal Cell Structure // Посетен на September 20, 2007.
↑ Saupe, S.G. Concepts of Biology // Посетен на September 30, 2007.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Животни.

[NationalZoo-1] National Zoo. Panda Classroom // Посетен на September 30, 2007.

[Windows-2] Jennifer Bergman. Heterotrophs // Посетен на September 30, 2007.

[3] Douglas AE, Raven JA, AE и др. Genomes at the interface between bacteria and organelles // Philosophical transactions of the Royal Society of London. Series B, Biological sciences 358 (1429). January 2003. DOI:10.1098/rstb.2002.1188. с. 5–17; discussion 517–8.

[AnimalCells-4] Davidson, Michael W. Animal Cell Structure // Посетен на September 20, 2007.

[Concepts-5] Saupe, S.G. Concepts of Biology // Посетен на September 30, 2007.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 125: / Ред 125: @@
 [[ay:Uywa]]
 [[az:Heyvanlar]]
+[[ba:Хайуандар]]
 [[bar:Viecha]]
 [[bat-smg:Gīvūnā]]