Неандерталец: Разлика между версии

	Неандерталец
	Скелет на неандерталец (Homo neanderthalensis)
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
клон:	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Човекоподобни (Hominidae)
род:	Хора (Homo)
вид:	Неандерталец (†H. neanderthalensis)
	Научно наименование
	Homo neanderthalensis King, 1864
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	wolstonian – weichselian, 0,25 – 0,04 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Неандерталец в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:32, 14 май 2011

Неандерталецът (Homo neanderthalensis) е изчезнал вид Човек, живял в Европа и западна Азия в епохата на средния палеолит (130 000 – 14 000 г. преди новата ера). До неотдавна повечето палеоантрополози разглеждат неандерталците като подвид Homo sapiens и ги класифицират под името Homo sapiens neanderthalensis (другият подвид според тях е Homo sapiens sapiens - анатомично съвременният човек). Днес обаче учените са единодушни: неандерталецът се различава съществено от съвременният човек, с когото се е развивал успоредно като отделен вид (виж Хайделбергски човек). Двата вида хора вероятно споделяли общ предшественик, но неандерталецът не се вписва в еволюционната теория като пряк предшественик на съвременния човек. Въпреки различията обаче, е твърде вероятно в епохата след преселението на съвременни хора в Европа от Африка, на места двата вида да са се смесили. В небезизвестното дете от Лапидо например (the Lapedo child)^[1], открито в Португалия, чиито останки датират отпреди 24 500 г., както и в останки на съвременни хора открити в Румъния на възраст от около 30 000 г., учените откриват черти присъщи на неандерталците в хора, които на пръв поглед изглеждат съвсем като нас.

Археологически находки

Терминът "неандерталец" идва от името на долината Неандер в Западна Германия, близо до днешния град Дюселдорф. Тук през 1856 г. в пещерата Фелдхофер били открити останките от човекоподобно праисторическо същество. Въз основа на тези находки за първи път е идентифициран видът Homo neanderthalensis. Анатомът Херман Шаафхаузен (Schaaffhausen) и местният учител по естествена история Йохан Карл Фулрот (Fuhlrott) публикуват резултатите от разкопките. Любопитна интерпретация прави немският учен Р. Фирхов (Virhow) - той смята, че неговите сънародници са попаднали на скелета на болен казак, загинал в битка срещу войските на Наполеон. Според Фирхов удебелените кости над очите се развили от постоянно бърчене на вежди, заради болката, която му причинявал хроничен недъг. По-рано фосили на неандерталци са намерени в Белгия (1829 г. - детето Енгис) и Гибралтар (мината Forbes, 1848 г.)

Видовото име neanderthalensis е дадено от ирландеца Уилям Кинг, който го използва през 1863 г. на среща на Британската Асоциация и се появява в печатно издание една година по-късно, на страниците на "Quarterly Journal of Archeology".

Разкопките в пещерата Тешик-Таш (планината Байсунтау, Сурхандаринска област - Узбекистан), проведени 1938-1939 г. от археолога А. П. Окладников разкриват череп и част от костите на неандерталско дете, на възраст 8-9 години. Гробът бил заобиколен с вкопани в земята рога на планински козел. В културния слой (до 1,5 м) са открити останки от животни (планински кози, див кон, мечка и елен) а също и множество каменни сечива (стъргалки, дисковидни нуклеуси и др.)

Интересен случай представлява "старият мъж от пещерата Шанидар". През 60^те г. на ХХ в. Ралф Солеки (Ralph Soleki) проучва обстойно праисторическия обект в долината Шанидар, Северен Ирак. Тук са открити останките на възрастен неандерталец (45-50 годишен), които носят белезите на сериозни физически дефекти. Ръката му е увредена от заболяване, прекарано в детска възраст (вероятно полиомиелит). Кракът му е чупен и зарастнал накриво. Ранен инцидент го е лишил от око. Гробът е заобиколен с камъни. Наред с останалите находки в него (череп на мечка, кости от други хищници) е установено наличието на значително количество полен, принадлежащ на червено цвете, което и днес расте в околностите. Този факт поражда разнообразни интерпретации и разгорещени спорове. Дали старият мъж, който очевидно не е бил способен да ловува, е играл ролята на шаман, а другите от общността са се грижели за прехраната му? Дали цветята, положени на гроба му не са свидетелство за особена почит? Притежавали ли са неандерталците абстрактната представа за задгробния живот и присъща ли е била за тях религиозната мисъл?

Анатомия

В сравнение с популациите на съвременния човек, неандерталците показват ясноотличима краниофациална морфология. Ето някои от по-съществените им черти: широк и издаден нос - издължена черепна кутия - ниско чело - скосени скули - силно изразени костни дъги над очите - мощни челюсти и отсъствие на брадичка;

Разлики с анатомията на модерния човек могат да бъдат проследени и в структурата на скелета: къси крайници - едри и яки стави - дебели костни стени - дланта: широка, с къси пръсти и мощни нокти;

Ниският ръст (до 168 см.) и конструкцията на тялото предполагат плътна мускулатура и вероятно са имали съществена роля при адаптирането към суровите условия на ледниковите периоди (високото отношение на масата на тялото към неговата повърхност намалява относителната повърхност на топлоотдаването; подобна структура се определя с термина "хиперполярна морфология"). Обемът на мозъка е значителен: 1400-1600 см³ и повече.

сравнителна таблица на краниалния капацитет

	стойности см.³	средни стойности см.³
шимпанзе	300 - 500	---
australopithecines	400 - 540	---
homo habilis	509-752	610
homo erectus	750 - 1250	958
homo neanderthalensis	1300 - 1750	1500
homo sapiens sapiens	900 - 1880	1345

Файл:Neandertaler reconst.jpg

Възстановка на неандерталец

Анатомичните особености позволяват изграждането на различни хипотези. Правят се догадки по отношение на физиологичното развитие на неандерталците - че се раждали по-зрели и се развивали по-бързо, отколкото изкопаемите хора от съвременен физически тип, както и по отношение на тяхното поведение - че са били избухливи, или че са били търпеливи и съсредоточени, ако се съди по предполагаемите особености на техния мозък и хормонален статус, реконструирани въз основа на достъпния археологически материал. Налице са признаци за интензивно влияние на стресови фактори - изтъняване на зъбния емайл, поради лошо хранене и други патологични изменения върху скелета, може би следствие от живота в тъмни и влажни пещери. Дебелите костни стени на крайниците предполагат по-слаба кръвотворна функция на костния мозък и предразположеност към анемия. Химическият анализ на телесните останки (измерване нивото на стабилни изотопи въглерод и азот в костния колаген) насочва към извода, че неандерталците са били хипермесоядни (Boherens 1991, Fizet 1995, Toussaint 1998) Оттук следва, че подобно на други месоядни видове в северните ширини, те са били принудени да изминават ежедневно големи разстояния в търсене на храна или да експлоатират местообитания с разнообразни ресурси ("принцип на Гайст", Geist 1978). Резултатите от проучванията показват недвусмислено, че става въпрос за хищничество, а не за консумация на мърша.

Географски и хронологически граници

Кога?

Спектърът на следите, оставени от неандерталците е широк и може да бъде разделен на три хронологични групи:"ранни" неандерталци, живели в периода 250 000 - 130 000 г. назад във времето, неандерталци от прехода към горен палеолит, преди 130 000 - 45 000 години и късни "оцелели" неандерталци, прехвърлили дистанцията на 45 000 г. На езика на геологията това е времето на средния и горен плейстоцен с техните ледникови периоди: Миндел, Рис и Вюрм (I-IV). Трудно е да се посочи ясно, кога се е появил "първият" от вида - всъщност не е възможно да бъде фиксиран моментът, в който видът А се превръща във вида Б. Находките от Гран Долина (Gran Dolina), Испания, позволяват да бъде реконструиран общ предшественик на човека и неандерталеца, Homo antecessor, на възраст 800 000 години. Друга версия лансира за същата роля Homo haidelbergensis.

Къде?

В апогея на своя разцвет групи неандерталци обитавали обширен регион, обхващащ Европа, Югозападна Азия и Източното Средиземноморие. В континентална Европа предпочитани места за заселване били закътаните долини на северна Испания, югозападна Франция и навсякъде в европейския юг, където пещерите предлагали подслон за зимуване. Все пак ареалът се променял с настъпването и отстъплението на ледниците. Югозападна Азия ги принудила да се приспособят към сух и студен климат, където постоянното движение било ключ към оцеляването. Местните популации притежавали по-лека конструкция от своите европейски съседи. Разкопките в Далечния Изток разкриват останки на Homo erectus и Homo sapiens sapiens, но neanderthalensis отсъства напълно.

Можем да си представим природата на неандерталеца. Преди началото на ледниковите периоди континентът бил покрит от тайга, в която преобладавали сребърната ела, елхата, борът и брезата. С настъплението на студа през средния плейстоцен се разпространили ландшафтните зони на тундрата и степта, покрити с мъхове, острица, върби и брези-джуджета. Вюрмското заледяване придвижило тундрата и степта на юг до Пиренеите, Алпите, Динарските планини и Кавказ. Единствено бреговете на Средиземно море запазили борови гори с широколистни примеси. Ниските температури повлияли и на животинските видове. Хипопотамите и слоновете с прави бивни, които живеели чак в Англия изчезнали, а на тяхно място дошли мамутът и косматият носорог, пещерният лъв и пещарната мечка. В горния плейстоцен тундровите животни стигнали до полуостров Крим. Стада от диви коне и бикове кръстосвали обширните степи.

Всекидневният живот

Неандерталците живеели като ловци и събирачи на диви плодове. Техният брой може би никога не надхвърлил 100 000 индивида. Археологията позволява приблизителна възстановка на менюто им. Преследвали северните бозайници: бизон, полярна лисица, леминг, мамут, лос и северен елен. В Леринген, Германия, между ребрата на слон са открити следи от дървено неандерталско копие. В Ум Ел Тлел (Сирия), вратните прешлени на кон са пронизани от каменно острие, типично за неандерталската технология. "Крапинската яма" в Хърватия съдържа кости от млади носорози. Очевидно ненадерталците залагали и на едър, опасен дивеч, където конкуренцията с други хищници била слаба. Ловували с дървени копия, дълги 2-3 метра, което подсказва умела тактика на дебнене и преследване, както и непосредствен контакт с жертвата. Зарастнали фрактури на главата и крайниците са нещо обичайно. Травмите удивително напомнят тези на съвременните състезатели по родео. Освен за наситено със схватки ежедневие, те са доказателство, че грижата за болния не е била нещо необичайно за онези сурови времена.

Различни гледни точки

Съществува разпространена гледна точка, че неандерталецът например, не е издържал «конкуренцията» със съвременния човек, в периода между 40 и 24 хиляди години назад. Успели сме да разпознаем голяма част от ДНК на неандерталеца, тя се отличава донякъде от ДНК съвременния човек. Това не поставя окончателна точка на изследванията. Не е намерен нито един чист «еталонен» скелет на неандерталец, даже «класическият» неандерталец от Ла Ферраси има сапиентни признаци, но няма нито един специфичен неандерталоиден признак, който да присъства във всички неандерталци и да отсъства в съвременния човек. И въпреки всичко наличните данни за неандерталците са сходни със съвременните европейци.