Булан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:30, 20 ноември 2011

Була́н (от тюркски «лос») /средата на VIII век/ — хазарски пълководец, родоначалник на династията на хазарските държавните глави. Считан и приеман за инициатор на обръщането на хазарите в юдаизма.

Според официалната хазарска историографска версия, изложена от наследника на Булан - Йосиф в средата на X век, Булан е бил начело на държавното ръководство на Хазарския каганат.^{[източник?]}

Въпреки историческите данни за Булан с неговата държавна и религиозна дейност, списъкът на държавните глави като кагани на Хазария започва от Обадия, което съвпада с данните от многобройни независими източници, според които до края на VIII век Хазария предходно е управлявана от династически езически кагани.^{[източник?]} Булан, според тези данни, по всяка вероятност, се явява един от знатните хазарски предводители. На потомците му, им се отдава да останат и да се задаржат начело на властта в Каганата. Династичните му потомци известни условно в историята като Буланиди остават близо 160 години начело на държавното образувание до разгрома на Хазария от княза (каган - виж и Руски каганат) на Киевска Рус - Светослав.

Булан е характеризиран в историческите източници като вярващ човек, който отхвърля ширещото се езичество в страната. Легендата разказва, че му се явил ангел, който го убедил да обърне народа и страната си във вяра. Булан не взел решението за това еднолично, а събрал хазарските аристократи и «народа», които одобрили неговия религиозен избор. Решаваща подръжка за приемането на юдаизма от и в Хазария изиграл най-значимия хазарски "патриций", назован като ха-гадол, с който често се отъждествява кагана.^{[източник?]}

После обръщението в юдаизъм, Булан оглавява победоносен поход към град Ардебил (в днешен северозападен Иран - Ирански Азербейджан). Това събитие се датира през декември 730 г. и е част от т.нар. арабско-хазарски войни. Със средства придобити от военната плячка, Булан заповядва издигането на жертвеник за всеизгаряне, олтар и менора (ханукия) в Хазария. Тази примитивна и външно манифестирана форма на/за юдаизация без Талмуд и синагогално богослужение е наложена според сведенията изначално в Хазария. Византия и Халифата като разбрали за обръщането на хазарите в монотеизъм, при това юдаизъм, веднага изпратили в страната компетентни религиозно дипломатически пратеници, със свои проповедници с цел да обърнат Хазария съответно в християнство или ислям. Булан устройва дебат под формата на диспут между пратениците на великите сили през VIII век (около 740 г.), в хода на който с помощта на въпроси "принуждава" христианския пратеник, проповедник и свещеник да признае превъзходството на юдаизма над исляма, и обратното - арабския халифатски дипломатически пратеник - на юдаизма над християнството съответно. В заключение въз основа на римския правен принцип, че първата по време на възникване религия, е първа по основание, Булан приема юдаизма, а лично и еврейското име Сабриел.^{[източник?]}

В историографията съществуват различни мнения и спор за времето на обръщане на Хазария и хазарите в юдаизма - началото на XI век (Анатолий Новоселцев) или през 860/870 г. (Константин Цукерман). Те се базират на други интерпретации и отчитат както официалната каганска хазарска хронология (започваща от Обадия), така и приемането на християнството от Дунавска България по времето на Борис I. ^[1] Основанието и приемането на юдаизма от Хазария, ведно с легендарния дебат под формата на диспут пред хазарския каган, на видните и авторитетни пратеници на трите монотеизъма в ранното средновековие, са художествено пресъздадени в "хазарски речник".

Източници

↑ Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 61-82. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.

Вижте също

Времеви показател на Булан в историята на юдаизма
хронология пари танаи амораи савораи гаони ришоним ахароним

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Булан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 61-82. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Була́н''' ([[тюркски езици|от тюркски]] «''[[лос]]''») /средата на [[VIII век]]/ — [[Хазари|хазарски]] пълководец, родоначалник на династията на хазарските [[държавен глава|държавните глави]]. Считан и приеман за инициатор на обръщането на хазарите в [[юдаизъм|юдаизма]].
-Според официалната хазарска историографска версия, изложена от наследника на Булан - [[Йосиф (Хазария)|Йосиф]] в средата на [[X век]], Булан е бил начело на държавното ръководство на [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]].
+Според официалната хазарска историографска версия, изложена от наследника на Булан - [[Йосиф (Хазария)|Йосиф]] в средата на [[X век]], Булан е бил начело на държавното ръководство на [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]].{{източник|}}
-Въпреки историческите данни за Булан с неговата държавна и религиозна дейност, списъкът на държавните глави като [[каган]]и на Хазария започва от [[Обадия]], което съвпада с данните от многобройни независими източници, според които до края на [[VIII век]] Хазария предходно е управлявана от династически езически [[каган]]и. Булан, според тези данни, по всяка вероятност, се явява един от знатните хазарски предводители. На потомците му, им се отдава да останат и да се задаржат начело на [[власт]]та в Каганата. Династичните му потомци известни условно в историята като [[Буланиди]] остават близо 160 години начело на държавното образувание до разгрома на Хазария от княза (каган - виж и [[Руски каганат]]) на [[Киевска Рус]] - [[Светослав Игоревич|Светослав]].
+Въпреки историческите данни за Булан с неговата държавна и религиозна дейност, списъкът на държавните глави като [[каган]]и на Хазария започва от [[Обадия]], което съвпада с данните от многобройни независими източници, според които до края на [[VIII век]] Хазария предходно е управлявана от династически езически [[каган]]и.{{източник|}} Булан, според тези данни, по всяка вероятност, се явява един от знатните хазарски предводители. На потомците му, им се отдава да останат и да се задаржат начело на [[власт]]та в Каганата. Династичните му потомци известни условно в историята като [[Буланиди]] остават близо 160 години начело на държавното образувание до разгрома на Хазария от княза (каган - виж и [[Руски каганат]]) на [[Киевска Рус]] - [[Светослав Игоревич|Светослав]].
-Булан е характеризиран в историческите източници като вярващ човек, който отхвърля ширещото се езичество в страната. Легендата разказва, че му се явил [[ангел]], който го убедил да обърне народа и страната си във [[вяра]]. Булан не взел решението за това еднолично, а събрал хазарските аристократи и «народа», които одобрили неговия религиозен избор. Решаваща подръжка за приемането на юдаизма от и в Хазария изиграл най-значимия хазарски "[[патриций]]", назован като ''ха-гадол'', с който често се отъждествява кагана.
+Булан е характеризиран в историческите източници като вярващ човек, който отхвърля ширещото се езичество в страната. Легендата разказва, че му се явил [[ангел]], който го убедил да обърне народа и страната си във [[вяра]]. Булан не взел решението за това еднолично, а събрал хазарските аристократи и «народа», които одобрили неговия религиозен избор. Решаваща подръжка за приемането на юдаизма от и в Хазария изиграл най-значимия хазарски "[[патриций]]", назован като ''ха-гадол'', с който често се отъждествява кагана.{{източник|}}
-После обръщението в юдаизъм, Булан оглавява победоносен поход към град [[Битка при Ардебил|Ардебил]] ([[Иран|в днешен северозападен Иран]] - [[Ирански Азербейджан]]). Това събитие се датира през декември [[730]] г. и е част от т.нар. [[арабско-хазарски войни]]. Със средства придобити от военната плячка, Булан заповядва издигането на [[жертвеник за всеизгаряне]], [[олтар]] и [[менора]] ([[ханукия]]) в [[Хазария]]. Тази примитивна и външно манифестирана форма на/за юдаизация без [[Талмуд]] и [[синагога]]лно богослужение е наложена според сведенията изначално в Хазария. [[Византия]] и [[Арабски халифат|Халифата]] като разбрали за обръщането на хазарите в [[монотеизъм]], при това [[юдаизъм]], веднага изпратили в страната компетентни религиозно дипломатически пратеници, със свои проповедници с цел да обърнат Хазария съответно в християнство или ислям. Булан устройва [[дебат]] под формата на [[диспут]] между пратениците на великите сили през VIII век (около [[740]] г.), в хода на който с помощта на въпроси "принуждава" христианския пратеник, проповедник и свещеник да признае превъзходството на юдаизма над исляма, и обратното - арабския халифатски дипломатически пратеник - на юдаизма над християнството съответно. В заключение въз основа на римския правен принцип, че първата по време на възникване религия, е първа по основание, Булан приема юдаизма, а лично и еврейското име ''Сабриел''.
+После обръщението в юдаизъм, Булан оглавява победоносен поход към град [[Битка при Ардебил|Ардебил]] ([[Иран|в днешен северозападен Иран]] - [[Ирански Азербейджан]]). Това събитие се датира през декември [[730]] г. и е част от т.нар. [[арабско-хазарски войни]]. Със средства придобити от военната плячка, Булан заповядва издигането на [[жертвеник за всеизгаряне]], [[олтар]] и [[менора]] ([[ханукия]]) в [[Хазария]]. Тази примитивна и външно манифестирана форма на/за юдаизация без [[Талмуд]] и [[синагога]]лно богослужение е наложена според сведенията изначално в Хазария. [[Византия]] и [[Арабски халифат|Халифата]] като разбрали за обръщането на хазарите в [[монотеизъм]], при това [[юдаизъм]], веднага изпратили в страната компетентни религиозно дипломатически пратеници, със свои проповедници с цел да обърнат Хазария съответно в християнство или ислям. Булан устройва [[дебат]] под формата на [[диспут]] между пратениците на великите сили през VIII век (около [[740]] г.), в хода на който с помощта на въпроси "принуждава" христианския пратеник, проповедник и свещеник да признае превъзходството на юдаизма над исляма, и обратното - арабския халифатски дипломатически пратеник - на юдаизма над християнството съответно. В заключение въз основа на римския правен принцип, че първата по време на възникване религия, е първа по основание, Булан приема юдаизма, а лично и еврейското име ''Сабриел''.{{източник|}}
 В историографията съществуват различни мнения и [[спор]] за времето на обръщане на Хазария и хазарите в юдаизма - началото на [[XI век]] ([[Анатолий Новоселцев]]) или през 860/870 г. ([[Константин Цукерман]]). Те се базират на други интерпретации и отчитат както официалната каганска хазарска хронология (започваща от Обадия), така и приемането на християнството от [[Дунавска България]] по времето на [[Борис I]]. <ref>{{cite book |last= Живков |first= Борис |authorlink= Борис Живков |title= Хазария през IX и X век, стр. 61-82 |year= 2010 |publisher= ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4}}</ref> Основанието и приемането на юдаизма от Хазария, ведно с легендарния дебат под формата на диспут пред хазарския каган, на видните и авторитетни пратеници на трите монотеизъма в [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]], са художествено пресъздадени в "[[хазарски речник]]".