Андрей Христов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Български ревоюционери от Македония; Бързо добавяне на Категория:Български революционери от Македония (по |
|||
Ред 15: | Ред 15: | ||
Христов е роден на 6 декември 1866 година във [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва висшето си образование в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски”]], специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, [[Охрид]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Асеновград|Станимака]], [[Костурско българско училище|Костур]],<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref> и други веста. |
Христов е роден на 6 декември 1866 година във [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва висшето си образование в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски”]], специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, [[Охрид]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Асеновград|Станимака]], [[Костурско българско училище|Костур]],<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref> и други веста. |
||
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref> |
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref> |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 16:40, 31 януари 2012
Андрей Христов | |
български революционер | |
Роден |
Велес, днес Република Македония |
---|---|
Починал | ?
? |
Учил в | Софийски университет |
Андрей Христов в Общомедия |
Андрей Георгиев Христов е български учител, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Христов е роден на 6 декември 1866 година във Велес, тогава в Османската империя. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, Охрид, Крушево, Станимака, Костур,[1] и други веста.
В 1902 година във връзка с Винишката афера е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.[2] Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.[3]
Бележки
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.
- ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.