Панче Хаджиздравев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва Физико-математическия факултет в [[Лиеж]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застреляна на улицата и Панчо Хаджиздравев разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref> |
Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва Физико-математическия факултет в [[Лиеж]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]], както и в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застреляна на улицата и Панчо Хаджиздравев разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
||
[[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] |
[[Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия]] |
||
[[Категория:Учители в Битолската българска класическа гимназия]] |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия]] |
[[Категория:Учители в Солунската българска девическа гимназия]] |
||
| ⚫ | |||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
||
Версия от 07:30, 8 февруари 2012
| Панче Хаджиздравев | |
| български просветен деец | |
 Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров | |
| Роден |
?
Прилеп, днес Република Македония |
|---|---|
| Починал |
Прилеп, днес Република Македония |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Панче (Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.
Биография
Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Завършва Физико-математическия факултет в Лиеж. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.[1] През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застреляна на улицата и Панчо Хаджиздравев разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ [2]
