Килифарево: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Религии == |
== Религии == |
||
Голямата част от населението (около 2/3) изповядва [[ислям|мюсюлмани]]то, останалата част са [[православие]]. |
|||
<!-- == Политика == --> |
<!-- == Политика == --> |
||
<!-- == Икономика == --> |
<!-- == Икономика == --> |
Версия от 22:52, 24 февруари 2013
Килифарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2313 души[1] (15 март 2024 г.) 79,8 души/km² |
Землище | 28,989 km² |
Надм. височина | 303 m |
Пощ. код | 5050 |
Тел. код | 06114 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 36837 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Килифарево Димитър Събев (независим) |
Килифарево в Общомедия |
Килифарево е град в Северна България. Той се намира в Община Велико Търново, Област Велико Търново, и е в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.
География
История
Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена "Хисаря" между Килифарево и Плаково.
Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.
По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността "Градът" е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход "Хаинбоаз". Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като "Школата на Теодосий Търновски". При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840-41 г. През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода "Хаинбоаз". То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 - 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[2]
Религии
Обществени институции
- Читалище „Напредък“, основано през 1884
Забележителности
Театри
- Самодеен театрален колектив към читалище "Напредък"
- Младежка театрална трупа към Младежки дом- гр. Килифарево
Музеи
- Градски музей
Редовни събития
Празник на града-Последната неделя от месец Август
Личности
Родени в Килифарево
- Валентин Вълев, скулптор, виден представител на монументалното съветско изкуство в средата на 20 в.
- Васил Шарков (1883-1925), просветен деец и краевед
- Велчо Атанасов — Джамджията (1778-1835), революционер
- Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
- Марин Касаветов (1915-1998), доктор на юридическите науки, дипломиран в Пейч (Унгария), дипломат в посолството в Будапеща, а по-късно юрисконсулт в Интрасмаш и преводач от унгарски.
- Пейо Гаджев (р.1908), поет, писател и драматург
- Стефан Додунеков (1945-2012), български математик, академик, председател на БАН
- Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Загинал през деветоюнските събития 1923 г. в защита на Конституционния ред.
- Янко Маринов (1907-2001), художник
Починали в Килифарево
- Георги Саралиев (1883-1925), деец на БКП
- Трифон Саралиев (1888-1923), деец на БКП, Народен представител от БКП. Загинал през деветоюнските събития 1923 г. в защита на Конституционния ред.
Свързани с Килифарево
- Стефан Стайков, просветен и културен деятел. Създател на театрална трупа, която впоследствие поставя на селската сцена опери. Директор на училището.
- Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир
Други
Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на град Килифарево.[3] В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България - "Св. Трифон".
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ "История на Търновската предбалканска котловина", Никола Станев
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.
Галерия
Външни препратки
- Официален сайт на гр. Килифарево.
- Страница посветена на историята на Килифарево
- Модерен спортен комплекс с олимпийски плувен басейн, два червени тенис корта и футболен стадион
- kilifarevo.info - Килифарево - минало, настояще и бъдеще на град Килифарево
- kilifarevo.eu - Килифарево - минало, настояще и бъдеще на град Килифарево