Ямб: Разлика между версии
Ред 7: | Ред 7: | ||
В [[силаботоническо стихосложение|силаботоническото стихосложение]] ямбът е двусрична стихотворна стъпка при която [[силна позиция (стихознание)|силната позиция]] е представена от втората, ударена сричка (∪—).Силната позиция може да бъде представена и от неударена сричка (∪∪). Това пропуснато схемно ударение е известно като [[пирихий]]. Когато слабото място в ямба и [[хорей|хорея]] се заеме от ударена сричка се получава свръхсхемно ударение известно като [[спондей]]. |
В [[силаботоническо стихосложение|силаботоническото стихосложение]] ямбът е двусрична стихотворна стъпка при която [[силна позиция (стихознание)|силната позиция]] е представена от втората, ударена сричка (∪—).Силната позиция може да бъде представена и от неударена сричка (∪∪). Това пропуснато схемно ударение е известно като [[пирихий]]. Когато слабото място в ямба и [[хорей|хорея]] се заеме от ударена сричка се получава свръхсхемно ударение известно като [[спондей]]. |
||
Съществуват различни видове ямбове според броя на [[стъпка (стихознание)|стъпките]] в [[стих]]а. Най-често използваните са тристъпният, четиристъпният и петстъпният ямб. Едностъпни и двустъпни ямбични стихове са рядко явление и са почти невъзможни<ref>Тодор Беров. Речник на литературните термини. С |
Съществуват различни видове ямбове според броя на [[стъпка (стихознание)|стъпките]] в [[стих]]а. Най-често използваните са тристъпният, четиристъпният и петстъпният ямб. Едностъпни и двустъпни ямбични стихове са рядко явление и са почти невъзможни<ref>Тодор Беров. ''Речник на литературните термини''. С. 2002</ref>. Срещат се още шестстъпен, седемстъпен, а рядко и осемстъпен ямб. |
||
Най-известният експеримент с едностъпен ямб в българската литература принадлежи на [[символизъм|символиста]] [[Николай Лилиев]]: |
Най-известният експеримент с едностъпен ямб в българската литература принадлежи на [[символизъм|символиста]] [[Николай Лилиев]]: |
Версия от 00:58, 23 юли 2006
Ямб (от гръцки ίαμβος) е литературен и музиковедски термин, означаващ двусрична стихотворна стъпка или ритмична фигура в музиката.
Версификативен профил
В античното стихосложение ямбът е двусрична стъпка, състояща се от кратка и дълга сричка (∪—). Дългата сричка може да бъде заменяна от две кратки (∪∪∪), като се получават общо четири мори.
В силаботоническото стихосложение ямбът е двусрична стихотворна стъпка при която силната позиция е представена от втората, ударена сричка (∪—).Силната позиция може да бъде представена и от неударена сричка (∪∪). Това пропуснато схемно ударение е известно като пирихий. Когато слабото място в ямба и хорея се заеме от ударена сричка се получава свръхсхемно ударение известно като спондей.
Съществуват различни видове ямбове според броя на стъпките в стиха. Най-често използваните са тристъпният, четиристъпният и петстъпният ямб. Едностъпни и двустъпни ямбични стихове са рядко явление и са почти невъзможни[1]. Срещат се още шестстъпен, седемстъпен, а рядко и осемстъпен ямб.
Най-известният експеримент с едностъпен ямб в българската литература принадлежи на символиста Николай Лилиев:
- На страшен съд ∪—|∪—
- вървят ∪—
- тълпи, ∪—
- не спи, ∪—
- кипи ∪—
- градът. ∪—
- Из „Градът“, Николай Лилиев
Двустъпният ямб се срещашироко както в българската, така и в световната поезия:
- И лучец еж, ∪—|∪—
- водица пий — ∪—|∪—
- и пак поглеж! ∪—|∪—
- Дий...
- Дий, воле, дий!
- Из „На нивата“, Пейо Яворов
Тристъпен ямб:
- Успех, пари и власт — ∪—|∪—|∪—
- всеобщата ни страст.
- Не щял ги някой?
- Ех, желаем му успех.
- Из „Успех, пари и власт“, Марко Ганчев
Четиристъпният ямб е силно представен от майсторът на ямбът и елегията в българската поезия Димчо Дебелянов. Акцентите на силните позиции поетът нерядко тушира с пирихии:
- Денят за труд е отреден, ∪—|∪—|∪—|∪—
- за сласт и мирен сън —
- нощта, а що е нощ и що е ден
- за нас, изгнани от света.
- Из „Тиха победа“, Димчо Дебелянов
Основен в българската литература е потстъпният ямб:
- Отмахна той завесите и тихо ∪—|∪—|∪—|∪∪|∪—∪
- застана пред отворений прозорец. ∪—|∪∪|∪—|∪—|∪—∪
- Тайнствена и чудна лятна нощ
- полъхваше с дихание си морно,
- и леяха над сънний мир приветно
- сияние рой трепетни звездици...
- Из „Cis moll“, Пенчо Славейков
История
Названието „ямб“ произхожда от земеделските празници в чест на Деметра. Първоначално ямб са наричани сатиричните и разгулните песни, изпълнявани по време на тези ритуали. Характеризира се със сатиричен и изобличителен характер. Ямбът бил средство за изразяване на лично отношение по обществени проблеми. В античния си смисъл ямбът се свързва с метриката. По отношение на нея представлява свързване на ямбичен триметър и трохеичен тетраметър. Така се обуславя разделението на античната поезия на героична и ямбична. Сред изтъкнатите представители на сатиричният ямбичен жанр са Архилох, Симонид, Хипонакт Ефески и др. Сетне ямбът преминава в драмата, заради близостта си с говоримият език.
В българската литература ямбът навлиза през руската стихотворна култура. През 18 и 19 век този размер е най-предпочитаният сред титаните на поезията — Алексей Пушкин, Михаил Лермонтов и др. У нас първи опит в областта е направен чрез четиристъпният ямб в „Стоян и Рада“ на Найден Геров.[2] Широко застъпен и обогатен с нови ритмически форми ямбът става господстваща ритмическа стъпка в българската поезия в началото на 20 век в поезията на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др. Тази традиция се онаследява с особена сила от символистите. Ямбът е особено популярен през целият 20 век, а така също и в съвременната поезия.
Музика
Шаблон:Секция мъниче В музиката ямбът представлява също ритмична фигура, аналогична по модел на литературната — образувана от една кратка и една двойно по-голяма нотна стойност.