Отечествен фронт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
Ръководството на ОФ се осъществява от Национален комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в част от българските села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref> На [[9 септември]] [[1944]] Отечественият фронт като един от организаторите на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] и започналите по места действия в страната извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].
Ръководството на ОФ се осъществява от Национален комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в част от българските села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref> На [[9 септември]] [[1944]] Отечественият фронт като един от организаторите на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] и започналите по места действия в страната извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]].


След приемане на „Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание“ от [[26 Обикновено Народно събрание|Двадесет и шесто народно събрание]] (обнародван в Държавен вестник, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционния съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г.
След приемане на ''„Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание“'' от [[26 Обикновено Народно събрание|Двадесет и шесто народно събрание]] (обнародван в Държавен вестник, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционния съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г.
по конституционно дело № 37/1998 г. „Не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>
по конституционно дело № 37/1998 г. „Не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref>


Версия от 15:51, 23 април 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Отечествен фронт.
Знаме на Отечествения фронт

Отечественият фронт (ОФ) (произнасяно:о-фе) е българска политическа коалиция, създадена през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено" [1]. С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.

В началото на 1942 г. се водят преговори между лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентациата на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на м. юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт. В създаването на Отечествения фронт се включват:

Ръководството на ОФ се осъществява от Национален комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в част от българските села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. [2] На 9 септември 1944 Отечественият фронт като един от организаторите на Съпротивителното движение и започналите по места действия в страната извършва Деветосептемврийския преврат в столицата. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.[3]. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.

След приемане на „Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание“ от Двадесет и шесто народно събрание (обнародван в Държавен вестник, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционния съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „Не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“[4]

През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която остава част от БЗНС. БРСДП (о), Политическия кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си [5].

Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 се преименува на Отечествен съюз, участва в "Кръглата маса" и в изборите за VІІ-мо Велико народно събрание като излъчва двама народни представители и продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 90-те години. В последствие и до днес Отечественият съюз под председателството на Симеон Симеонов е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза — носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.

Външни препратки

Източници

  1. ↑ ОФ започва национализацията, bg-history.info
  2. ↑ Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.
  3. ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
  4. ↑ http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485
  5. ↑ Вл. Мигев, „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Отечествен_фронт&oldid=5685437“.