26 Обикновено Народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

26 Обикновено Народно събрание е български парламент, функционирал от 15 декември 1945 г. до 6 ноември 1946 г. Това е първото Народно събрание след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. То поставя началото на законодателството на оформилия се след 1948 г. комунистически тоталитарен режим.

Председател на XXVI Обикновено народно събрание е Васил Коларов от Българската работническа партия (комунисти).

Избори[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат прокомунистическото правителство на Отечествения фронт разпуска 25 Обикновено Народно събрание и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на Втората световна война.[1]

Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващият Отечествен фронт, регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по пропорционална система.[2]

Първоначално изборите са насрочени за 26 август 1945 година, но под натиска на представителите на Съединените щати и Великобритания в Съюзната контролна комисия те са отложени за 18 ноември, като е разрешено легалното функциониране на опозиционните партии и са нанесени изменения в избирателния закон. Въпреки тези промени, опозиционните партии смятат, че в страната няма условия за провеждане на демократични избори, и отказват да участват в тях.[1]

В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира многопартийност, в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.[1]

Партии Мандати
Брой[3]  %
Българска работническа партия (комунисти) 94 34,1
Български земеделски народен съюз (казионен) 94 34,1
Народен съюз „Звено“ 45 16,2
Българска работническа социалдемократическа партия 31 11,2
Радикална партия 11 4,0
независими 1 0,4
Общо 276 100,0

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

XXVI Обикновено Народно събрание е открито на 15 декември 1945 година с тронно слово на регента Венелин Ганев.[4]

XXVI Обикновено Народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закона и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на Регентството и става основа за масова чистка на офицерския състав на Българската армия и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със съветско гражданство. Поставено е и началото на национализацията със Закон за трудовата поземлена собственост и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.[1]

Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към Търновската конституция, 26 Обикновено Народно събрание не успява да получи признанието на демократичните страни от Антихитлеристката коалиция. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано 6 Велико Народно събрание, последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.[1]

Председател и подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Известни депутати[редактиране | редактиране на кода]

Българска работническа партия (комунисти)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 72 – 73.
  2. Огнянов 2008, с. 99.
  3. Огнянов 2008, с. 100.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 700.
  5. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X
Цитирани източници