Вестготско кралство: Разлика между версии
м {{flag|Spain |
м ReinoAsturias.PNG |
||
Ред 42: | Ред 42: | ||
|p1 = Западна Римска империя |
|p1 = Западна Римска империя |
||
|flag_p1 = Labarum of Constantine the Great.svg |
|flag_p1 = Labarum of Constantine the Great.svg |
||
|p2 = |
|p2 = Свевско кралство |
||
|flag_p2 = |
|flag_p2 = Gallaeciae Regnum.png |
||
|p3 = |
|p3 = |
||
|flag_p3 = |
|flag_p3 = |
||
Ред 52: | Ред 52: | ||
|p6 = |
|p6 = |
||
|flag_p6 = |
|flag_p6 = |
||
|s1 = |
|s1 = Франкска империя |
||
|s2 = |
|s2 = Омаядски халифат |
||
|s3 = |
|s3 = Кралство Астурия |
||
|s4 = |
|s4 = |
||
|s5 = |
|s5 = |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
|s8 = |
|s8 = |
||
|s9 = |
|s9 = |
||
|flag_s1 = |
|flag_s1 = Autograf, Karl den store.svg |
||
|flag_s2 = |
|flag_s2 = Umayyad Flag.svg |
||
|flag_s3 = |
|flag_s3 = ReinoAsturias.PNG |
||
|flag_s4 = |
|flag_s4 = |
||
|flag_s5 = |
|flag_s5 = |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
|flag_s8 = |
|flag_s8 = |
||
|flag_s9 = |
|flag_s9 = |
||
|площ-общо = |
|площ-общо = 800,000 |
||
|площ-год = |
|площ-год = |
||
|площ-общо2 = |
|площ-общо2 = |
Версия от 14:22, 27 август 2014
Вестготско кралство Gutþiuda Þiudinassus Regnum Visigothorum Hispaniae | |
— Независима държава — | |
418 – 720 | |
Вестготското кралство В максимални граници към 507 г. Територии, загубени след 507 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Тулуза, Нарбона, Барселона, Толедо |
Официален език | готски, латински |
Религия | Арианство, Християнство, Юдаизъм |
Форма на управление | Монархия |
История | Късна античност, Ранно Средновековие |
Падането на Рим | 410 г. |
Битка на Каталаунските полета | 451 г. |
Битка при Вуйе | 507 г. |
Площ | |
800,000 km2 | |
| |
Днес част от | |
Вестготско кралство в Общомедия |
Вестготското кралство е държава просъществувала за период от три века (418 - 721) на територията на днешна югозападна Франция и на Иберийския полуостров. Тя е една от германските държави в, и на бившата Западна Римска империя.
Кралството е основано от вестготите на крал Валия в римската провинция Аквитания в Югозападна Франция, където те са настанени от римското правителство, след което завоюват целия Иберийски полуостров. Кралство запазвато независимостта си от Източната Римска империя или Византия в периода на нейния Юстинианов разцвет, чийто опити да се възстанови римската власт в Иберия са само частично успешни и краткотрайни. В началото на 6 век, територията на кралството в Галия е завоювана от франките, с изключение на тясната крайбрежна ивица на Септимания (Septimania), но вестготите запазват контрола си над Иберия до края на века с изключение на териториите под властта на свебите и баските. Почти цялата територия на Вестготското кралство е завладяна от ислямските войски от Мароко в 716 г, като само най-северната част на днешна Испания, остава в християнски ръце (вж. Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров). На тази свободна от маврите християнска територия се заражда средновековното Кралство Астурия.
Вестготите и ранните им крале са били християни-ариани, поради което влизат в конфликт с Католическата църква, но след приемането на символа на вярата и проведените Толедски събори на полуострова се приемат от кралството и всичките му християнски поданици постулати и догми на християнската религия.
Вестготите в своето кралство разработват най-широкото светско законодателство в Западна Европа, известно като (лат.) Liber Iudiciorum, т.е. Готски закон, който служи за основа на испанското право през Средновековието.
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Visigothic Kingdom в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |