Алабак: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Замяна на Шаблон:Планина с Шаблон:Планина |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Планина |
{{Планина |
||
| |
| име = Алабак |
||
| |
| изглед = |
||
| |
| изглед-описание = |
||
| |
| карта = България |
||
| |
| гео-ширина = 42.063 |
||
| |
| гео-дължина = 23.905 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| elevation_m = |
|||
| |
| връх = |
||
⚫ | |||
| elevation_ref = |
|||
| |
| вид = |
||
| |
| възраст = |
||
| |
| вулканичен-пояс = |
||
| последно-изригване = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| |
| първо-изкачване = |
||
| най-лесен-маршрут = |
|||
| translation = |
|||
| |
| карта-файл2 = |
||
⚫ | |||
| parent_peak = |
|||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 42 |
|||
| lat_m = 03 |
|||
| lat_s = 45 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 23 |
|||
| long_m = 54 |
|||
| long_s = 17 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
⚫ | |||
| coordinates = 2 |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
}} |
||
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец'') е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]]. |
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец'') е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]]. |
Версия от 13:26, 29 януари 2015
Алабак | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Пазарджик) |
Част от | Родопи (Западни Родопи) |
Най-висок връх | Черновец |
Надм. височина | 1833,7 m връх Черновец m |
Алабак (от 1942 до 1945 г. Божевец) е планински рид в Западните Родопи, между долините на реките Яденица и Чепинска, на територията на Област Пазарджик.
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината ѝ е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река — от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) — от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м) орографски се свързва с Рила.
Билото на рида се издига на 1500-1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх Черновец (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината Юндола. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх Милеви скали (1592,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на Чепинска река. Изграден е от кристалинни скали, предимно гнайси. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°C. Реките, които водят началото си от рида са късии с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти иглолистни, а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят — дива котка, пъстър пор, видра, таралеж, невестулка, два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, бръмбар-носорог, червена горска мравка. Растителност — момкова сълза и момина сълза, жълта тинтява и синя тинтява, родопска съсънка, родопско великденче, родопски крем и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: "Кладова", "Равно боре" и "Милеви скали". По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликат топли минерални извори: Белово, Велинград и Варвара.
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града Белово и Велинград 13 села: Абланица, Алендарова, Варвара, Всемирци, Голямо Белово, Долна Дъбева, Драгиново, Кандови, Пашови, Света Петка, Семчиново, Симеоновец, Юндола
През рида и по чат от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
- По част от долината на Чепинска река и през рида от Велинград до Юндола, на протежение от 28,7 km преминава участък от второкласен път № 84 Звъничево — Велинград — Разлог;
- По долината на река Яденица, от Белово до Юндола, на протежение от 26 km преминава целият участък на третокласен път № 842.
По долината на Чепинска река и по притока ѝ Абланица, между гарите Варвара и Долене и Велинград и Аврамови колиби, преминава участък от трасето на теснолинейната железопътна линия Септември — Велинград — Добринище.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36-37.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581