Направо към съдържанието

Валеж: Разлика между версии

25 байта изтрити ,  преди 7 години
м
форматиране: 25x интервали, 2x дв. интервал, 2x заглавие-стил, 2x нов ред (ползвайки Advisor.js)
м (Премахнати редакции на 92.247.238.26 (б.), към версия на Yavor18)
м (форматиране: 25x интервали, 2x дв. интервал, 2x заглавие-стил, 2x нов ред (ползвайки Advisor.js))
{{метеорологично време}}
[[Картинка:Regnbyge.jpg|200п|дясно|мини|Лятна буря в [[Дания]] ]]
Под '''валеж''' в [[метеорология]]та се разбира както ''падналата'' от [[облак|облаците]] [[вода]], така и водата, ''отложена'' (кодензирана) по земната повърхност и предметите. И в двата случая водата може да е в течно или твърдо състояние. Всички валежи се дължат на една и съща причина - ниската температура на земната повърхност и на приземните въздушни слоеве.
 
*Валежът от облаците пада под формата на [[дъжд]], [[ръмеж]], [[сняг]], дъжд+сняг (мокър сняг, [[лапавица]], ималик), [[град (валеж)|град]] ([[градушка]]), дъжд+град ([[леден дъжд]], ледена суграшица, голодаш), град+сняг (леден сняг, снежна суграшица, миулик).
*Отделената (кондензирана) непосредствено от въздуха вода е във вид на [[роса]], [[скреж]], [[слана]], течно отлагане на капки от [[мъгла]], [[поледица]] и т.н. Тези валежи се наричат ''наземни'' (или ''хоризонтални'').
 
*Количество - дебелината на водния слой (в mm [[воден стълб]]), който може да се образува над хоризонтална непропусклива повърхност. Тази единица за количество е идентична на използваната в практиката ''литър на квадратен метър'' (l/m<sup>2</sup>).
*Интензивност - количество валеж, паднал за единица време (mm/h)
*Продължителност
*Вид на валежа
 
В метеорологичните станции се наблюдават всички видове валежи. За произхождащите от облаците валежи се наблюдава тяхното времетраене и количеството на валежа за определено време, а за останалите валежи (роса, слана, поледица) се отбелязва само времето на появяването им.
Съществуват огромни разлики в количеството на валежите дори и на малки земни масиви като Великобритания. В югоизточната и&#768; част те понякога са по-малко от 50 mm годишно, докато във високите планини на запад вали 10 пъти повече.
 
== Валежи, образувани на земната повърхност и предметите ==
[[Картинка:Pusteblume im Morgentau.JPG|200п|мини|дясно|Роса по [[глухарче]]]]
Към тази група валежи спадат '''росата, сланата, течния и твърдия налеп, скрежа и поледицата'''. При съприкосновение на въздуха с охладената повърхност той може да се охлади до точката на оросяване, при което водните пари в него да достигнат наситено състояние, а при по-наситено състояние да се кондензират и отложат по повърхността на почвата или предметите.
 
=== Състав на облаците ===
Облаците се състоят от водни капки и ледени кристали с много малки размери (10–20 [[μmµm]]), които падат с много малка скорост (няколко m/s), така че дори съпротивлението с въздуха и слабата му циркулация са достатъчни да ги поддържат в равновесие. Ето защо дори много мощни облаци не дават нито капка валеж. За да вали, не е достатъчно само да има облаци.
 
За да полетят към повърхността на земята, капките и снежинките трябва да достигнат определен размер (от 100 μmµm до 3,5 mm) и скорост на падане. Дори в този случай, преминавайки през въздушно пространство с по-висока температура и ниска относителна влажност, те може да не паднат на земята.
 
Нарастването на облачните елементи става при съвместно действие на два процеса — кондензация и дифузно пренасяне. Кондензацията на водните пари в зародишни капки е в основата на зародишните капки и кристали, а дифузно пренасяне става, когато облакът е съставен от различни по размер частици — една част от тях се изпаряват за сметка на нарастването на друга част. Последният процес е най-интензивен, когато облакът е съставен от преохладени водни капки и ледени кристали. Капките се изпаряват, пренасят се върху кристалите и сублимират, при което кристалите се превръщат в снежинки с различна форма и големина.
Уедряването на капките става чрез сливането на по-малките капки в облака или по време на валежа, когато по-едрите капки достигат по-дребните.
 
Дали от облака ще пада валеж в средните ширини зависи от неговата ''устойчивост''. Еднородните облаци, които се състоят само от водни капки или кристали, обикновено са много устойчиви и от тях не пада валеж. Интензивни валежи от дъжд или сняг дават смесените облаци.
 
Смесеният облак се състои от 3 зони:
* долна зона — на водните капки,
* горна зона — на кристалите,
* средна — смесена зона.
 
Нарастването на елементите на облака става в горната зона. През лятото падащите снежинки бързо се разтапят и до земята достигат едри капки дъжд, а през зимата валежът е от сняг.
* [[Суграшица]]та представлява сферични, бели, меки и лесно смачкващи се зрънца с диаметър 2–5 mm. Снежната или ледената суграшица се образува в облаци с висока скорост на възходящите потоци. В такива случаи, ако върху малки снежинки се натрупват и замръзват преохладени водни капчици се образува снежна суграшица. Тя представлява бели непрозрачни зърна. Ледената суграшица представлява зрънца с непрозрачно бяло ядро, обвито с прозрачен леден слой. Понякога ледената суграшица се възприема като разновидност на града.
* [[Лапавица]]та е особен валеж, който се образува при интензивна сублимация, когато снежинките от горния сектор на облака преминават през сектор с дребни дъждовни капчици. Така нарастването им става във всички посоки.
* [[Градушка]]та е особен валеж, който пада през топлата част на годината. Това е развитие на суграшицата, при което дебелината на ледената обвивка е значително по-голяма. Образуване на едър град става при неколкократно вертикално движение на облака от силни въздушни течения.
 
== Измерване на количеството на валежа ==
Количеството на валежа се определя по дебелината на водния пласт, който би се образувал върху хоризонтална повърхност, без да става попиване, оттичане и изпаряване. Измерва се в mm височина, което съответства на широко възприетата мярка dm<sup>3</sup>/m<sup>2</sup>.
 
Използват се уреди, наречени ''дъждомери'', а отчитането става с мерителни стъкленици. Разграфяването е такова, че на едно деление съответства 1 mm.
 
=== Обикновен дъждомер ===
Обикновеният дъждомер се състои от:
* Два еднакви цилиндъра с височина 40 cm и диаметър 25,2 cm (площ 1/20 m<sup>2</sup>);
* цинков похлупак за цилиндрите;
* цинкова фуния (събирателна) със същия отвор като цилиндрите;
* цинкова чаша за стичане на водата от цилиндрите;
* дървен стълб за окачване на дъждомера, който се набива така, че височината му над почвата да е 90 cm;
* стъклена мерилка.
 
 
=== Планински дъждомер (тотализатор) ===
За планински условия, където количеството на валежа е по-голямо, се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на седмица, на две седмици или на месец, се използват дъждомери с вместимост 100 и повече литра, наречени „тотализатори“.
 
При тях ветровата защита е задължителна, а поставянето на дъждомера става на височина над предполагаемата снежна покривка. Дъното на тотализатора се зарежда със силно хигроскопичен разтвор, обикновено калциев дихлорид, който предизвиква разтопяване на попадналия в дъждомера сняг. Върху хигроскопичния разтвор се налива 0,5 l течен парафин, който предпазва от изпаряване на валежа при топло време.
 
=== Плювиограф ===
В първоразрядните метеорологични станции задължително се използват и самопишещи (самоотчитащи) дъждомери, наречени плювиографи. Плювиографът се използва само през безснежния период на годината. Чрез този уред се отчита както количеството на валежа, така и неговата интензивност. Събирателната му площ е както при обикновения дъждомер. Валежът се събира в цилиндричен съд, снабден с поплавък. Вместимостта на съда се равнява на количество дъжд 10 mm. Достигайки до това ниво, поплавъкът отваря отвор на сифон, при което набраното количество дъждовна вода се изпразва за много кратко време.
 
Към поплавъка е закрепена перодръжка с писец за отбелязване на количеството валеж върху разграфена по часове и mm воден стълб книжна лента, поставена на барабан (плювиограма). Барабанът с лентата се движи от часовников механизъм.
 
== Измерване на снежната покривка ==
 
Метеоролозите определят също така степента на покритост на почвата със сняг, характера и дебелината (височината) на снежната покривка.
'''Оценката за покритост''' включва следните степени:
* напълно покрита околност;
* покрити са съответно 3/4, 1/2 и 1/4 от околността;
* без снежна покривка (последното - когато след снеговалеж има незначителни снежни петна или снежната покривка се е стопила).
 
Снежната покривка може да е равномерна или на [[преспа|преспи]]. Височината и&#768; се измерва в cm с обикновена линия или със специална ''снегомерна рейка''.
 
Рейките биват постоянни или преносими. Когато се използва преносима рейка, има възможност височината на снега да се измери на повече места. При избора на място се изхожда от това снежната покривка там да бъде типична и да се избягват навяванията. Навяванията и преспите се измерват отделно.
Снегомерът се състои от метален цилиндър с вътрешно сечение 50 cm<sup>2</sup>. Този съд е отворен от едната си страна, а откъм другата има монтиран подвижен капак. Външната повърхност на цилиндъра е разграфена и служи за измерване на височината на снега.
 
Измерването на плътността на снега става по следния начин:
* цилиндърът предварително се тарира;
* набива се до повърхността на почвата, при което се определя височината на снега и се определя неговият обем;
* съдът се претегля двукратно — след вземане на пробата и след разтопяването на снега;
* след разтопяването се измерва обемът на водата, което може да послужи и за определяне на количеството на валежа в mm;
* плътността на снега се изчислява по формулата D = V в / Vc.
 
== Значение на валежите за аграрното производство ==
 
Всички видове валеж имат някакво значение (положително или отрицателно) за аграрното производство. Така напр. сумата на валежа от росата през вегетацията варира от 10 до 30 mm, което за засушливите региони е от голямо значение като допълнителен ресурс от влага. Мъглата също е източник на влага. В редица случаи мъглата има голямо значение за предпазване на топлолюбивите култури от късните мразове.