Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)''' е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете |
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)''' е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници. |
||
За разлика от [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|„тесните социалисти“]], БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918 г., на [[Теодор Теодоров]] от 1919 г. |
За разлика от [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|„тесните социалисти“]], БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918 г., на [[Теодор Теодоров]] от 1919 г. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]]. |
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]]. |
||
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете |
След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на [[Александър Цанков]]. |
||
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ. |
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]], а през следващата година става един от учредителите на опозиционната [[Петорка]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 423-424 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ. |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата |
След [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944 г.]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата ѝ. Дясното крило е закрито от режима. |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 06:17, 30 септември 2015
Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) | |
Основана | 1903 г. |
---|---|
Разформирована | 1948 г. |
Наследник на | БРСДП |
Младежка организация | СРСДМ |
Идеология | социалдемокрация реформизъм |
Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1903 г. Привържениците на БРСДП (ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество („общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете ѝ са основно занаятчии, чиновници и малка част – индустриални работници.
За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП (ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918 г., на Теодор Теодоров от 1919 г.
С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП (ш.с.) минава на ясно антикомунистически позиции и на изборите през ноември 1923 г. участва в коалицията, водена от Сговора.
След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете ѝ настояват за сближаване с БКП, а друга – с правителството. През 1932 г. част от членовете ѝ преминават в Народното социално движение на Александър Цанков.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт, а през следващата година става един от учредителите на опозиционната Петорка.[1] По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ.
След 9 септември 1944 г. има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата ѝ. Дясното крило е закрито от режима.
Бележки
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423-424.