Свети Илия (Гостун): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Храм |
{{Храм |
||
| име = |
| име = „Свети Илия“ |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| картинка = |
| картинка = |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
| страна = България |
| страна = България |
||
| населено място = [[Гостун (село)|Гостун]] |
| населено място = [[Гостун (село)|Гостун]] |
||
| карта = |
| карта = България |
||
| област = Благоевград |
|||
| вероизповедание = [[Българска православна църква]] |
| вероизповедание = [[Българска православна църква]] |
||
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
||
Версия от 19:52, 17 декември 2015
| „Свети Илия“ | |
  „Свети Илия“  „Свети Илия“ | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гостун |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Неврокопска |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | XVIII век |
| Статут | действащ храм |
„Свети Петка“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII - XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
| ||||||||||||||
