Направо към съдържанието

Каяфа: Разлика между версии

2482 байта изтрити ,  преди 6 години
махам твърдения без източник; факт
(1 съкращение при използване на шаблон)
(махам твърдения без източник; факт)
[[Картинка:Mattias Stom, Christ before Caiaphas.jpg|thumb|350px|[[Христос]] пред Каяфа, [[картина]] от [[Матиас Стом]] ([[1630]])]]
[[File:Giotto - Scrovegni - -32- - Christ before Caiaphas.jpg||thumb|Христос пред Каяфа. (Фреска от [[Джото]] в капелата Скровени, [[Падуа]], ок. 1305 г.)]]
'''Йосиф Каяфа''' {{факт|''(среща се още и като '''Йосиф Кайяфа''' и '''Йосиф Кайафа''')'' (''Kaiphas'', ''Kajafas'', в същност: ''Josef Qajjafa'') е [[първосвещеник]] във [[Вторият храм|Втория храм]] в годините от [[18]] до [[36]]. Слоред [[Евангелие|Евангелията]] той играе важна роля за осъждането на [[Исус Христос]].|2016|3|8}}
 
{{факт|Назначен е от прокуратора на [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] [[Валерий Грат]], предшественикът на [[Пилат Понтийски]], а е отстранен от длъжност от бащата на бъдещия [[император]] [[Вителий]] - [[Луций Вителий (консул 34 г.)|Луций Вителий]] (прокуратор на [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и син на [[квестор]]а [[Публий Вителий Стари|Публий Вителий]]). Упоменат от [[Йосиф Флавий]] в "[[Юдейски древности]]" като [[садукеи|садукей]] и зет на стария първосвещеник [[Анна (първосвещеник)|Анна]].|2016|3|8}} В еврейската традиция е смятан за "прочут лакей на римляните",<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 199 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> {{факт|което не е учудващо, понеже след разрушаването на Втория храм [[Талмуд]]ическата традиция е изцяло под натиска на [[фарисеи]]те (на практика останалите юдейски секти са унищожени в хода на [[Първа юдейско-римска война|Първата юдейско-римска война]]).|2016|3|8}}
 
Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 76 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>
== Интересни факти ==
{{факт|Преди да назначи Йосиф Каяфа (по това време първосвещениците се назначават от прокураторите) за първосвещеник, римският [[прокуратор]] [[Валерий Грат]] (от 15 до 26 г.), предшественикът на [[Пилат Понтийски]], посочва и отстранява последователно трима първосвещеници, докато се спира на най-послушния Йосиф Каяфа.|2015|12|3}} Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 76 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>
 
{{факт|През ноември 1990 година при изкопни работи по време на строителството на аквапарк в местността "Гора на мира" в [[Йерусалим]] багер случайно се натъква на изкуствена пещера, която се оказва запечатана погребална камера-костница от времето на Първата юдейско-римска война и [[обсада на Йерусалим (70)|Обсадата на Йерусалим]] през 70 година. Край едни от останките се чете надпис на [[Арамейски език|арамейски]] „Йосиф, син на Каяфа“. Учените са на мнение, че костите са на сина на Йосиф Каяфа, който носи името на баща си.|2015|12|3}}
 
{{факт|В костницата археолозите откриват костите на шест души: две бебета, едно дете на възраст от 2 до 5 години, друго дете на около 13 години, възрастни жена и мъж на около 60 години. Вероятно последния скелет е на сина на Йосиф Каяфа. След края на проучването на костницата, костите са препогребани от израелското министерство на вероизповеданията на [[Елеонски хълм|Елеонския хълм]]. Интересният факт в случая е, че в устата на предполагаемия син на Йосиф Каяфа е поставена монета, което е характерен гръцки, а не еврейски обичай.|2015|12|3}}
 
== Източници ==