Александър Бръзицов: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→Биография: Обогатяване на биографията, взета сайта на БНТ. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в София в 1943 година. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София. |
|||
Роден е в София в 1943 година. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Завършва [[Художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. В творчеството си има композирани над 500 песни, издадени три авторски албуми. Автор е и на филмова музика. |
|||
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[Художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма. |
|||
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "[[Златният Орфей]]" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов. |
|||
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио ([[БНР]]). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг-бенда на БНР. |
|||
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на Ал. Бръзицов, "Рива Саунд") и др. |
|||
Умира на 30 март 2016 г. в София. |
|||
== Награди == |
== Награди == |
Версия от 12:48, 30 март 2016
Александър Бръзицов | |
български композитор | |
А. Бръзицов20131129 115848.jpg в БНР, 2013 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална художествена академия |
Музикална кариера | |
Стил | поп музика, джаз |
Активност | от 1958 г. |
Семейство | |
Баща | Христо Бръзицов |
Майка | Катя Спиридонова |
Уебсайт | |
Александър Бръзицов в Общомедия |
Александър Христов Бръзицов е български композитор.
Биография
Роден е в София в 1943 година. Син е на Христо Бръзицов и внук на Димитър Бръзицов. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила", смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва Художествената академия със специалност приложна графика. После започва да учи като частен ученик при Емил Георгиев. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът в сянка" по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла радост", изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Есенни плажове" (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният Орфей" за песента "Не оставай сам" (1986) в изпълнение на групата "Домино", първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога" в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна лира" за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно сърце" от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас, морето и неговите трудови хора" (1978, 1979, 1980). Песента "По никое време" в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика" по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" от режисьора Здравко Митов.
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг-бенда на БНР.
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани песни" (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати мечти" (Златните хитове на Ал. Бръзицов, "Рива Саунд") и др.
Умира на 30 март 2016 г. в София.
Награди
- Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен, 1976 за песента „Студентски романс“, изпълнена от Боян Иванов
- Награда на фестивала в Сопот (Полша), 1976 за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен
- „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова, 1982
- Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“, 1986
- Голямата награда на „Златният Орфей плюс“, 1995 за песента „По никое време“, изпълнена от Ивелина Балчева
Източници
- Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. "Музика". С. 1988.
Външни препратки
- Профил в IMDB
- Съюз на Българските композитори
- В памет на композитора Александър Бръзицов, БНТ, 30 март 2016 г.
- Отиде си композиторът Александър Бръзицов, в. "Новинар", 30 март 2016 г.
- Почина композиторът Александър Бръзицов, Медиапул, 30 март 2016 г.