Реселец: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) без легендата, разчистване, без шаблон за авторски права |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|оправяне на правописа и форматиране}} |
|||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| картинка = |
| картинка = |
||
Ред 15: | Ред 14: | ||
== История == |
== История == |
||
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336 |
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“. |
||
Важен административен център в средновековна България, |
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на турското робство Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи. |
||
== Религии == |
== Религии == |
||
Ред 23: | Ред 22: | ||
[[File:Iskar near Reselets.JPG|thumb|[[Мост]]ът над река [[Искър]] край Реселец]] |
[[File:Iskar near Reselets.JPG|thumb|[[Мост]]ът над река [[Искър]] край Реселец]] |
||
<!-- == Обществени институции == --> |
<!-- == Обществени институции == --> |
||
== Легенда == |
|||
{{авторски права}} |
|||
ЛЕГЕНДА ЗА РЕСЕЛЕЦ |
|||
В памет на Христо Ковачев – влюбен в народната песен и в Реселец |
|||
От памтивека сред едно чудно място, едно вълшебство от хълмове, долини, дървета и скали – чудновати със своите форми и краски, над които кръжат орли – извира малката, със звучно име рекичка Ръчене. Хуква тя лудешката надолу, притичва весело ту към десния тревист, ту към левия скалист склон и току се хвърли в някоя дълбина, та се пръска от смях. А когато скочи от някой по-висок праг, толкова силно се кикоти, че заглушава концерта на целия пеещ птичи свят. Весело ѝ е, че скоро ще стигне Искъра и ще се слее с него в силната му прегръдка. |
|||
Около нея, там където хълмовете се отдръпват един от друг, в малката долинка е имало село, китно като градинка. Къщиците му малки. Червенеят покривите им от старите турски керемиди, през зеленината що ги ограждала. Дворчетата, пълна с шибои, невени, високостеблени бели, червени и шарени ружи, стройни като моминска снага. А тук всички моми били високи, стройни и кръшни, пъргави като кози. |
|||
Най-лична сред тях била Ресела. Две руси плитки, като две тежки ръкойки лежали на гърба ѝ, чак до червения пояс, пристегнал тънката ѝ снага. Лицето ѝ бяло, бяло, с лек руменец по бузите, а очите ѝ светли, ясни, като два бистри извора. Като водата на Ръчене при онова, Чудното място. Когото погледнели тези очи, всеки момък се разболявал от мерак по нея. А нейното сърце туптяло и горяло само за Стоян, майстора на кавала, що свирел по сборове и седенки и по празници на мегдана, най-веселите песни и хора. И дарявал на хората малко радост в ония тежки робски дни. Дали защото Ръчене достатъчно налудувала се по стръмното, течала през селото кротко и спокойно и с тихия си ромон и бълбукане, като с песни приспивала и събуждала мало и голямо, тук всички пеели много, пеели хубаво – моми, булки, че и възрастни жени. Надпявали се с пойните птици и с Ръчене дори. |
|||
Седяла Ресела със сестра си Добрана пред къщицата на единия бряг на реката, точели дълги тънки нишки (чеиз трябва да се стяга) и редели песен след песен. От другия бряг се обаждал медения глас на стояновия кавал. Ако пък той засвирел пръв, без много бавене те му отговаряли с песни. И така до късни вечери. Свирнята и песните прелитали като лястовици в двете посоки над рекичката и галели влюбените им сърца. |
|||
В селото живял стар турчин, някогашен коджабашия, на име Осман Кадир, страшилище за моми и стари булки. Не му трябвали вече ни едните, ни другите, но още бил голям ценител на женската хубост. Като мернал веднъж на хорото Ресела, едва извикал „те това е хубост!“ и лоша мисъл минала през главата му. „Ще зарадвам аз моя паша!“ И щом свършило хорото, застанал пред нея: |
|||
- Много си гиздава, чоджум! Ти си само някой сарай да красиш. |
|||
Изтръпнала Ресела от думите му, но отговорила засмяна, все едно не е разбрала какво иска да ѝ каже. |
|||
- Еее, не съм толкова хубава, Осман ефенди. Има къде, къде по-хубави моми от мене. От този ден страхът свил гнездо в душата ѝ и не ѝ давал покой ни ден, ни нощ. Прибирала се от нивите и градините по слънце, рядко излизала на мегдана, а на хорото не се явявала. Само пеели с Добрана понякога, но не така весело, както преди. |
|||
Един ден, в едно горещо преди пладне се разнесли викове и писъци на жени: |
|||
- Леле-е, цяла турска конница приближава Искъра и ще дойде в селото! Боже какво ли ще се случи, какво ще стане с нас!? |
|||
Всички настръхнали в очакване. Какво друго могли да направят? Ресела и Добрана щом чули, набързо се разделили с майка си и баща си и хукнали към гората на най-близкия хълм откъм десния бряг – на реката. Но били забелязани преди да се скрият и цяла сюрия от преследвачи се юрнала след тях. Бягали двете момичета бързо като две подплашени сърнички и една друга кураж си давали. Ресела сметнала, че е опасно да бягат заедно. Така и двете ще бъдат погубени наведнъж и предложила: |
|||
- Бягай, какиното, направо и свий в дола, а аз ще бягам нагоре по хълма! – мислейки, че сестричката ѝ поне ще се спаси. |
|||
Турците били много, имало кой да я забележи и кой да се спусне след нея. Там в дола тя намерила смъртта си. |
|||
Ресела със сетни сили успявала да държи преднина в тази неравна гонитба. Нозете ѝ не я държали вече, сякаш стъпвала не по земя с трева и камъни, а по жива жарава. От силната жега, умората и напрежението от страха, цялата горяла в огън, сърцето ѝ всеки миг можело да изхвръкне, дъхът ѝ да спре завинаги. И само думите; „няма да им се сдам“ с някаква вълшебна сила все още местели нозете ѝ нагоре, към билото на склона ... към нейния край. Последни стъпки и вече е на върха на хълма, на ръба на Калето. Пред нея, като разтворена паст на огромен звяр зеела пропастта, а зад нея още по-страшни зверове – турците. Със зачервени и озверели лица все повече се приближавали към нея. |
|||
– Моят път вече свърши – мислила си тя и взела своето съдбовно решение. Обърнала глава към тях и извикала: „Жива няма да ви се дам, агаряни проклети!“ Вдигнала почти детската си бяла десница и направила последен кръст пред лицето и сърцето си, шепнейки: „Простете, мамо, тате! … Стояне! Затворила очи и полетяла надолу към пропастта. Не! ... Тя излетяла нагоре, към вечността, чиста като светица. |
|||
Всички се потопили в скръб по най-слънчевата рожба на слънчевата Ръченска долина. Стоян от мъка забягнал нанякъде. Съкрушените майка и баща се топели като запалени восъчни свещи и наскоро угаснали. |
|||
Селяните много жалеели и се гордеели със своите моми. Наричали ги „нашите героини“ и за да се знае за тях и в бъдното нарекли дола Добранин дол, а селото – на името на Ресела. Дали му ново име, весело, звучно и мелодично, като песен – РЕСЕЛЕЦ. |
|||
А Ресела и Добрана, жертвайки живота си, за да запазят чисти моминската си чест и святата българска вяра, българки остават и до днес. |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
На около 1 |
На около 1 km край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 км. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – красива скална група от уникални и впечатляващи скални фигури. |
||
Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е друг обичай, съхранен в Реселец. Празник на водния лук – в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук. |
|||
Неповторимостта на това място се допълва от тайнството на реселешкия лук, който вирее единствено край сладката вода на река Ръчене. |
|||
Река Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж, разнообразен отдих сред природата. Реката Южно от Червен бряг все още протича в каньон, който макар и не така впечатляващ като Искърския пролом, е привлекателен туристически обект. През Реселец минават реките Ръчене и Белилката . По поречието на реката може да се практикува и туризъм. |
|||
== Личности == |
== Личности == |
||
* [[Мако Даков]] (1920 |
* [[Мако Даков]] (1920 – 2006) – политик от [[БКП]] |
||
* [[Василка Хинкова]] (1927) – българска писателка |
* [[Василка Хинкова]] (1927) – българска писателка |
||
* [[Николай Маринов]] – политик |
* [[Николай Маринов]] – политик |
||
Ред 80: | Ред 35: | ||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Съборът на село Реселец се състои всяка година на 6 май. Събора се провежда в центъра на селото известно с името „Пръдището“. |
Съборът на село Реселец се състои всяка година на 6 май. Събора се провежда в центъра на селото известно с името „Пръдището“. |
||
Единственият по рода си празник на водния лук. В в края на септември или началото на октомври хората се събират в центъра на село Реселец – столицата ... на водния лук. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В в края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец |
* [http://www.sabori.bg/other_fest_art/view.html?oid=36059 Единственият по рода си празник на водния лук. В в края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.] |
||
* [http://bestbgtrips.com/bg/ |
* [http://bestbgtrips.com/bg/екопътека-тектонски-гребен-калето-с-реселец Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец] |
||
{{Община Червен бряг}} |
{{Община Червен бряг}} |
Версия от 14:50, 9 ноември 2016
Реселец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1005 души[1] (15 март 2024 г.) 30,9 души/km² |
Землище | 32,598 km² |
Надм. височина | 299 m |
Пощ. код | 5993 |
Тел. код | 06578 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 62503 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
Кметство – кмет | Реселец Петко Христов (независим) |
Реселец в Общомедия |
Реселѐц е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
История
Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село. С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.
Важен административен център в средновековна България, през първите векове на турското робство Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.
Религии
Културни и природни забележителности
На около 1 km край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 км. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – красива скална група от уникални и впечатляващи скални фигури.
Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е друг обичай, съхранен в Реселец. Празник на водния лук – в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук.
Личности
- Мако Даков (1920 – 2006) – политик от БКП
- Василка Хинкова (1927) – българска писателка
- Николай Маринов – политик
Редовни събития
Съборът на село Реселец се състои всяка година на 6 май. Събора се провежда в центъра на селото известно с името „Пръдището“.
Външни препратки
- Единственият по рода си празник на водния лук. В в края на септември или началото на октомври /петък/ мало и голямо се събира в центъра на червенобрежкото село Реселец – столицата на... водния лук.
- Екопътека Тектонски гребен Калето – с. Реселец
|