Веселиново (област Шумен): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
== История == |
== История == |
||
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref> |
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref> |
||
== Население == |
|||
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 10 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small> |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
|||
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
|||
| Година || Численост |
|||
|- |
|||
| align="center"|[[2001]] || 819 |
|||
|- |
|||
| align="center"|[[2011]] || 593 |
|||
|} |
|||
=== Етнически състав === |
|||
==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== |
|||
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през [[2011]] г.:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 10 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small> |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
|||
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
|||
| || Численост || Дял (в %) |
|||
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |
|||
|align="center"| Общо || 593 || 100.00 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 388 || 65.43 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 9 || 1.51 |
|||
|- |
|||
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 189 || 31.87 |
|||
|- |
|||
|align="left"|Други || ? || ? |
|||
|- |
|||
|align="left"|Не се самоопределят || ? || ? |
|||
|- |
|||
|align="left"|Не отговорили || 2 || 0.33 |
|||
|} |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
Ред 42: | Ред 79: | ||
Интересен е и говора на населението. Причислен е към [[Върбишки говор|Върбишкия говор]], който спада към преходните балкански говори.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_2.htm#prehodni_balkanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120]</ref> |
Интересен е и говора на населението. Причислен е към [[Върбишки говор|Върбишкия говор]], който спада към преходните балкански говори.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_2.htm#prehodni_balkanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120]</ref> |
||
== |
== Източници == |
||
{{commons|Category:Veselinovo, Shumen District}} |
{{commons|Category:Veselinovo, Shumen District}} |
||
<references /> |
<references /> |
||
⚫ | |||
{{Община Смядово}} |
{{Община Смядово}} |
||
{{Портал|География|България}} |
|||
[[Категория:Села в област Шумен]] |
[[Категория:Села в област Шумен]] |
||
[[Категория:Населени места в община Смядово]] |
[[Категория:Населени места в община Смядово]] |
||
⚫ |
Версия от 11:09, 10 януари 2017
- Тази статия е за селото в Шуменско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).
Веселиново | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 621 души[1] (15 март 2024 г.) 8,73 души/km² |
Землище | 71,216 km² |
Надм. височина | 261 m |
Пощ. код | 9828 |
Тел. код | 05353 |
МПС код | Н |
ЕКАТТЕ | 10762 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Шумен |
Община – кмет | Смядово Иванка Николова (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Веселиново Росица Чифудова (ГЕРБ) |
Веселиново в Общомедия |
Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.
География
Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.
История
До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски "голям дол, голямо дере".[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[4]
Година | Численост |
2001 | 819 |
2011 | 593 |
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 593 | 100.00 |
Българи | 388 | 65.43 |
Турци | 9 | 1.51 |
Цигани | 189 | 31.87 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Не отговорили | 2 | 0.33 |
Културни и природни забележителности
- Черните кукери
Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.
Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.
- Веселиновският водопад
Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад.
Личности
- Желю Желев (1935-2015) - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС.
- Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-та одринска дружина[6]
Други
Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично-чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня отглеждана при пасищни условия.
Интересен е и говора на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[7]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.
- ↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
- ↑ Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120
Шаблон:Мъниче селища в България
|