Веселиново (област Шумен): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
== История ==
== История ==
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>
До [[1934]] година името на селото е '''Байрям дере''' от турски "голям дол, голямо дере".<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.</ref>

== Население ==

Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 10 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en}}</ref></small>

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
| Година || Численост
|-
| align="center"|[[2001]] || 819
|-
| align="center"|[[2011]] || 593
|}

=== Етнически състав ===

==== Преброяване на населението през 2011 г. ====

Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през [[2011]] г.:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 10 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|align="center"| Общо || 593 || 100.00
|-
|align="left"|[[Българи в България|Българи]] || 388 || 65.43
|-
|align="left"|[[Турци в България|Турци]] || 9 || 1.51
|-
|align="left"|[[Цигани в България|Цигани]] || 189 || 31.87
|-
|align="left"|Други || ? || ?
|-
|align="left"|Не се самоопределят || ? || ?
|-
|align="left"|Не отговорили || 2 || 0.33
|}


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Ред 42: Ред 79:
Интересен е и говора на населението. Причислен е към [[Върбишки говор|Върбишкия говор]], който спада към преходните балкански говори.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_2.htm#prehodni_balkanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120]</ref>
Интересен е и говора на населението. Причислен е към [[Върбишки говор|Върбишкия говор]], който спада към преходните балкански говори.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_2.htm#prehodni_balkanski Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120]</ref>


== Бележки ==
== Източници ==
{{commons|Category:Veselinovo, Shumen District}}
{{commons|Category:Veselinovo, Shumen District}}
<references />
<references />


{{Мъниче селища в България}}
{{Община Смядово}}
{{Община Смядово}}
{{Портал|География|България}}

[[Категория:Села в област Шумен]]
[[Категория:Села в област Шумен]]
[[Категория:Населени места в община Смядово]]
[[Категория:Населени места в община Смядово]]
{{Мъниче селища в България}}

Версия от 11:09, 10 януари 2017

Тази статия е за селото в Шуменско. За селото в Ямболско вижте Веселиново (Област Ямбол).

Веселиново
България
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Област Шумен
42.9836° с. ш. 27.0338° и. д.
Веселиново
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
8,73 души/km²
Землище71,216 km²
Надм. височина261 m
Пощ. код9828
Тел. код05353
МПС кодН
ЕКАТТЕ10762
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Веселиново
Росица Чифудова
(ГЕРБ)
Веселиново в Общомедия

Веселиново е село в Североизточна България. То се намира в община Смядово, област Шумен.

География

Село Веселиново се намира в полупланински район, на 12 km южно от град Смядово, на границата между Предбалкана и Стара планина. Разположено е на пътя Шумен-Карнобат (Ришкия проход). Климатът е умерено-континентален. През селото минават и се вливат 2 реки: Брестова и Кръщеница - продължава като река Брестова, част от водосборния басейн на Голяма Камчия. Районът е карстов и няма данни за находища от полезни изкопаеми или минерални води.

История

До 1934 година името на селото е Байрям дере от турски "голям дол, голямо дере".[2] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Байрям дере е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година Численост
2001 819
2011 593

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 593 100.00
Българи 388 65.43
Турци 9 1.51
Цигани 189 31.87
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 2 0.33

Културни и природни забележителности

Черните кукери
Черните кукери

Едно от нещата, с които е известно село Веселиново е Маскарадната група "Черните кукери". Характерното за тях е, че те са единствените черни кукери в България, и че лицата им не са скрити с маски, а са начернени със сажди. Шапките са изработени ръчно от кози кожи. Носят две веселиновски тъкани фусти - една на кръста и една върху раменете. На краката си обуват вълнени тумани и цървули. На кръста си носят колан с траки, а в ръцете си държат дървени саби.

Групата е носител на много награди: златен медал от събора в Копривщица, специална награда от Министерството на външните работи от международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2006 в град Перник, лауреати на фестивала "Жива вода" в град Хисаря и други.

Веселиновският водопад

Южно от селото се намира естествената природна забележителност Скока. Тя е известна с наличието на ендемични видове растения и системата от карстови и скални образувания, най-известното от които е водопадът Скока наричан още Веселиновски водопад.

Личности

  • Желю Желев (1935-2015) - първият президент на Република България избран с вот от целия народ, д-р на науките, философ, създател на Клуба за гласност и на СДС.
  • Вичо Ганев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 5-та одринска дружина[6]

Други

Поминъкът на населението е свързан с природните условия на района - животновъдство, земеделие, дърводобив, а напоследък и с пчеларство. За последното условията са прекрасни за получаване на екологично-чисти продукти. Преди се е отглеждал и хмел за бирена мая. В района на селото се отглеждат няколко стада от полупримитивната Източно-балканска свиня отглеждана при пасищни условия.

Интересен е и говора на населението. Причислен е към Върбишкия говор, който спада към преходните балкански говори.[7]

Източници

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.138 и 827.
  4. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 януари 2017. (на английски)
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
  7. Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002, стр. 120

Шаблон:Мъниче селища в България