Разлика между версии на „ФК Блекбърн Роувърс“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
== Източници == <references />
(неактуално)
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
м (== Източници == <references />)
|}}
 
'''ФК Блекбърн Роувърс''' (на [[английски език|английски]] ''Blackburn Rovers F.C.'') е професионален английски [[футбол]]ен клуб основан в град [[Блекбърн]], [[графство]] [[Ланкашър]], в Северозападна [[Англия]]. Отборът ще се състезава в [[Чемпиъншип]] за първи път от 11 сезона насам. Те отпаднаха от [[Английска висша лига|Английската висша лига]] в края на сезон 2011- – 12.
 
Клубът е основан през 1875 г. и става член на Футболната лига през 1888 г. Блекбърн е един от един от трите клуба които основават освен Футболната лига и Висшата лига (другите два са [[ФК Астън Вила|Астън Вила]] и [[ФК Евъртън|Евъртън]]). През 1890 г. Роувърс се местят на [[Иууд Парк]], стадьонът на който играят и до ден днешен. Преди основаването на Висшата лига през 1992 г., най-успешния период на клуба е през първата половина на 20 век, когато успяват да спечелят няколко пъти лигата и [[Купа на Англия|ФА Къп]]. През 1966 г. клубът отпада и прекарва 26 сезона извън топ дивизията.
 
През 1992 г. Блекбърн се класира в новата Висша лига, година след като е закупен от бизнесменът Джак Уолкър, който назначава [[Кени Далглиш]] за мениджър. През 1995 г. Блекбърн стават шампиони във Висшата лига, похарчвайки колосални суми за играчи като [[Алан Шиърър]] и [[Крис Сътън]]. Въпреки това отборът спечелил титлата бързо се разпада и през 1999 г. клубът отпада в Чемпиъншип. Класира се обратно във Висшата лига две години по-късно, малко след смъртта на Джак Уолкър. През това време участва четири пъти в турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]:един път като носители на [[Купа на Футболната лига (Англия)|Купата на Лигата]], два пъти като шести в първенството и веднъж чрез [[Купа Интертото]]. През сезон 2009- – 10 клубът бележи 70-ото си участие в най-високото ниво на английския футбол. Блекбърн в момента са един от петте клуба спечелили Висшата лига, заедно с [[ФК Арсенал|Арсенал]], [[ФК Челси|Челси]], [[Манчестър Юнайтед]], и [[Манчестър Сити]].
 
Блекбърн заедно с [[ФК Уест Бромич Албиън|Уест Бром]] притежават [[световен рекорд]] от [[23 януари]] [[2011]] за най-голям брой националности - – 22 (двадесет и две), представени от играчите в съставите на двата отбора в мач от Премиерната лига на [[Англия]]<ref>{{Цитат уеб|title=Most nationalities represented in a Premier League match, Guinness world records|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-nationalities-represented-in-a-premier-league-match|accessdate=2016-09-10}}</ref>.
 
Мотото на клуба - – ''"Arte„Arte et labore"labore“'', се превежда "Чрез„Чрез умение и упорит труд"труд“.
 
== История ==
Блекбърн е основан от [[Джон Левис]] и [[Артър Константин]] на [[5 ноември]] [[1875]] г. Първоначалните членове на клуба били заможни мъже с положение в обществото. Това е и основния фактор, който помага на клуба да се издигне и наложи през годините.
 
Първият мач, който отбора изиграва на [[18 декември]] [[1875]] завършва с равенство 1- – 1. До 1876- – 77 клуба не разполага със свой собствен терен. На [[23 септември]] [[1878]] отбора става един от 23-те отбора сформирали [[Lancashire Football Association]]. През [[1880]] избухва скандал заради това че тима е използвал играчи непринадлежащи на Блекбърн за да заместват футболисти, които не са в състояние да играят.
До края на следващият сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион [[Александра Мийдоус]], но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На [[25 март]] [[1882]] Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на [[ФА Къп]]. Но финала с [[ФК Оулд Итъниънс]] завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1-0.
 
През 1885-86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби.
До края на следващият сезон отбора продължава да се възползва от удобствата на стадион [[Александра Мийдоус]], но започва и да мисли и за свой собствен терен за игра. На [[25 март]] [[1882]] Блекбърн става първият провинциален отбор, който достига до финалите на [[ФА Къп]]. Но финала с [[ФК Оулд Итъниънс]] завършва неблагоприятно за Блекбърн и те губят с 1- – 0.
 
През 1885- – 86 Блекбърн се превръщат в истински професионален футболен отбор. На играчите започва да се плаща по 615 паунда на сезон. Въпреки това обаче този сезон не е от най-успешните за отбора. Те претърпяват необичаен брой загуби.
 
През [[1882]] ръководството на тима купува [[стадион]] [[Иууд Парк]] като похарчва повече от 1000 паунда за да го приведе във вид отговарящ на стандартите за стадион. 8 години след това Блекбърн печелят [[ФА Къп]] за 5 път.
 
През 1896- – 97 клуба остава в първа дивизия само защото се увеличава броят на отборите участващи в нея. В началото на 20-ти век се правят още подобрения на Иууд Парк, а Блекбърн все още присъства в списъка с най-добрите английски отбори.
 
След края на Първата световна Роувърс са вече във втора дивизия и остават там през следващите 10 години. През седемдесетте непрестанно се колебаят между втора и трета дивизия.
 
В началото на [[1991]] [[Джак Уолкър]] поема клуба. Той има достатъчно средства за да закупи нови играчи, които да върнат Блекбърн на върха. Новият мениджър на тима е [[Кени Далглиш]], които току що е приключил 6 годишен договор с [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. С негова помощ Блекбърн започват бавно да се изкачват в листата на топ отборите, като първо се класират за купата на Втора дивизия.
 
През [[1992]] Блекбърн са по страниците на всички вестници заради рекордния трансфер (3,5 милиона) за 22 годишния [[Алан Шиърър]]. Това се повтаря и с купуването на [[Крис Сътън]] за сумата от 5 милиона. През [[1995]] мечтата на Джак Уолкър с сбъдва, само 5 години след купуването на клуба той вече е успял да ги доведе до спечелването на титлата в [[Англия]].
 
Следващият сезон не започва успешно за отбора. По време на [[Европейско първенство по футбол през 1996|Евро 96]] [[Алан Шиърър]] става голмайстор на първенството и пресата започва да спекулира относно преместването му в други отбори, включително и най-големия противник на Блекбърн - – [[Манчестър Юнайтед]]. На [[16 декември]] същата година на пресконференция се съобщава че [[Свен-Йоран Ериксон]] е подписал договор с клуба.
 
Това сякаш е нещото от което се нуждае отбора, но не след дълго Ериксон се отива в Лацио.
 
В началото на новото хилядолетие Джак Уолкър умира, а отбора се завръща в първа дивизия със силен отбор и надежди за победа. През следващият сезон Блекбърн печелят първата си [[Карлинг Къп]] побеждавайки [[Тотнъм]] с 2- – 1.
 
Подписват договори с много доказали се футболисти като [[Хакан Шюкюр]] и [[Дуайт Йорк]]. Следта година досегашния треньор Сунес напуска, а Блекбърн наема треньора на [[Уелс]] [[Марк Хюз]].
 
* Носител на [[Купа на Англия|Купата на Лигата]]: (1) 2002
* Носител на [[Къмюнити Шийлд]]: (1) 1912
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==

Навигация