Бонапарт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Бонапартите служат на [[република Генуа]] и някои техни потомци се заселват в [[Аячо]]. Повечето членове на фамилията се сдобиват през [[17 век]] с благороднически титли и са ангажирани в [[магистратура]]та или упражняват юридически професии.
Бонапартите служат на [[република Генуа]] и някои техни потомци се заселват в [[Аячо]]. Повечето членове на фамилията се сдобиват през [[17 век]] с благороднически титли и са ангажирани в [[магистратура]]та или упражняват юридически професии.


След като Корсика става владения на [[кралство Франция]] през 1768 г. повечето Бонапарти вземат участие във въоръжената съпротива срещу французите, водена от [[Паскал Паоли]]. През 70-те години на [[18 век]] са интегрирани във френската администрация и бюрокрация на острова.
След като Корсика става владения на [[кралство Франция]] през 1768 г. повечето Бонапарти вземат участие във въоръжената съпротива срещу французите, водена от [[Паскал Паоли]]. През 70-те години на [[18 век]] са интегрирани във френската администрация и бюрокрация на острова.

Най-известният представител на фамилията води така наречените [[наполеонови войни]], завършили катастрофално за [[Френска империя|Френската империя]] в титаничния ѝ сблъсък с различни антифренски коалиции под [[егида]]та на руския император [[Александър I (Русия)|Александър І]] и с участието на [[фелдмаршал]] [[Гебхард Леберехт фон Блюхер]] в две решителни битки - [[битка на народите|на народите]] и [[битка при Ватерло|при Ватерло]].


== Императори ==
== Императори ==

Версия от 10:57, 5 май 2017

Фамилен герб на Бонапарт.

Бонапарт (Шаблон:Lang-fr) е корсиканска аристократична фамилия, потомци на флорантинския граф Вилхелм. Фамилията е клон на лонгобардското семейство на Кадолингите от 11 век, които излъчват редица участници в кръстоносните походи. [1]

Етимология и история

Етимологията на фамилията идва от «byona parte», което ще рече на български «добри дела». През 13 век фамилията се установява в Сардзана. [2]

Бонапартите служат на република Генуа и някои техни потомци се заселват в Аячо. Повечето членове на фамилията се сдобиват през 17 век с благороднически титли и са ангажирани в магистратурата или упражняват юридически професии.

След като Корсика става владения на кралство Франция през 1768 г. повечето Бонапарти вземат участие във въоръжената съпротива срещу французите, водена от Паскал Паоли. През 70-те години на 18 век са интегрирани във френската администрация и бюрокрация на острова.

Най-известният представител на фамилията води така наречените наполеонови войни, завършили катастрофално за Френската империя в титаничния ѝ сблъсък с различни антифренски коалиции под егидата на руския император Александър І и с участието на фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер в две решителни битки - на народите и при Ватерло.

Императори

Трима представители на фамилията управляват Франция като императори:

  • Наполеон I (1769-1821), император на Франция
  • Наполеон II (1811-1832), херцог на Райхщат, син на Наполеон I (управлява Франция от 22 юни до 7 юли 1815)
  • Наполеон III (1808-1873), император на Франция, племенник на Наполеон I

Други

Сред свързаните с династията са:

Източници

Външни препратки