Тантал (митология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:47, 20 май 2017

Тантал (Шаблон:Lang-grc; Шаблон:Lang-la) в древногръцката митология е прародител на Танталидите.

Той е син на Зевс и нимфата Плуто. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е океанидата Диона. Те са родители на Пелопс, Ниоба, и Бротей.

Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп.

Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (танталови мъки). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.^[1]

Митът за наказанието на Тантал принадлежи на орфическата гръцка митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Данаидите.

Родословно дърво

Източници

Библиотека на Аполодор 3, 5, 6; Epitome 2, 1 – 3
Омир, Одисея 11, 582 – 592
Овидий, Метаморфози 4, 458 – 459; 6, 172 – 176; 6 403 – 411
Пиндар, Olympische Oden 1, 24 – 64

Литература

Robert Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quelle und Deutung, (Rowohlts Enzyklopädie), Reinbek 2003, ISBN 3-499-55404-6.
Willy Scheuer: Tantalos 1. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 75 – 85 (Digitalisat).
Ludwig Preller: Griechische Mythologie II – Heroen. Berlin 1861, Kapitel 97

Източници

↑ M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Тантал (митология).

[1] M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+[[Файл:Tantal.jpg|thumb|right|Бернар Пикарт:'' Тантал]]
-'''Тантал''' ([[гръцки език|гр.]] Τάνταλος) е син на [[Зевс]] и нимфата [[Плуто]]. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е [[океанида]]та [[Диона (митология)|Диона]]. Те са родители на [[Пелопс]], [[Ниоба]], и [[Бротей]].
+'''Тантал''' ({{lang-grc|Τάνταλος, Tántalos}}; {{lang-la|Tantalus}}) в [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] е прародител на [[Танталиди]]те.
+Той е син на [[Зевс]] и нимфата [[Плуто]]. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е [[океанида]]та [[Диона (митология)|Диона]]. Те са родители на [[Пелопс]], [[Ниоба]], и [[Бротей]].
-Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на [[Олимп]]. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само [[Деметра]], тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря [[Персефона]], не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от [[Хефест]] рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от [[Посейдон]] и взет на Олимп.
-Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (''танталови мъки''). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.
+Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на [[Олимп]]. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само [[Деметра]], тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря [[Персефона]], не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от [[Хефест]] рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от [[Посейдон]] и взет на Олимп.
-Митът за наказанието на Тантал принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] гръцка митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на [[Хадес]] и [[Персефона]], в което "грешниците" са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния [[фриз]], заедно с други съгрешили митични герои като [[Сизиф]], [[Данаиди]]те.
+Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (''танталови мъки''). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.<ref> M. Elser, S. Ewald, G. Murre: Enzyklopädie der Religionen. Weltbild, Augsburg 1990, S. 360</ref>
+Митът за наказанието на Тантал принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] гръцка митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на [[Хадес]] и [[Персефона]], в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния [[фриз]], заедно с други съгрешили митични герои като [[Сизиф]], [[Данаиди]]те.
+== Родословно дърво ==
+[[File:Lineage Tantalus.svg|center|450px]]
+== Източници ==
+* ''[[Библиотека (книга)|Библиотека на Аполодор]]'' 3, 5, 6; Epitome 2, 1 – 3
+* [[Омир]], ''[[Одисея]]'' 11, 582 – 592
+* [[Овидий]], ''[[Метаморфози]]'' 4, 458 – 459; 6, 172 – 176; 6 403 – 411
+* [[Пиндар]], ''Olympische Oden'' 1, 24 – 64
+== Литература ==
+* Robert Ranke-Graves, ''Griechische Mythologie.'' Quelle und Deutung, (Rowohlts Enzyklopädie), Reinbek 2003, ISBN 3-499-55404-6.
+* Willy Scheuer: ''Tantalos 1''. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 75 – 85 ([http://www.archive.org/stream/ausfhrlichesle05rosc#page/38/mode/1up Digitalisat]).
+* [http://gutenberg.spiegel.de/buch/4908/97 Ludwig Preller: Griechische Mythologie II – Heroen. Berlin 1861, Kapitel 97]
+== Източници ==
+<references />
+{{Commonscat|Tantalus}}
 [[Категория:Древногръцки герои]]