Ниоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аполон и Афродита убиват децата на Ниоба, худ. Pierre-Charles Jombert – 1772 г.

Ниоба в древногръцката митология е съпруга на царя на Тива Амфион, превърнала се в олицетворение на майката, скърбяща за изгубените си деца[1]. Дъщеря е на Тантал, но за майка ѝ има различни версии: океанидата Диона, Еврианаса, Клития, Лаодика. Имали много деца, различните автори посочват различен брой. Според Илиада на Омир са 6 сина и 6 дъщери, според Хезиод и Пиндар – 10 сина и 10 дъщери, според Аполодор са 7 сина и 7 дъщери. Много красиви били децата на Ниоба и тя много се гордеела с тях. Когато пророчицата Манто ѝ казала да принесе жертва на Лето, Ниоба се присмяла, че Лето (майката на Аполон и Артемида), има само 2 деца. Разгневената богиня пратила своите деца да отмъстят за оскърблението. Те убили всички деца на Ниоба със стрели от лък. Аполон убил младежите, докато ловували по склоновете на планината Китерон, а Артемида убила девойките в родния им дом [2]. Когато останала жива само една дъщеря – Хлорида, Ниоба помолила Лето да спрат убийствата и поне нея да ѝ оставят, но Лето останала непреклонна. Телата на убитите останали непогребани 9 дни, тъй като Зевс превърнал тиванците в камък, но на десетия ден били погребани от боговете[1]. Според друга версия, боговете оставили живи един син и една дъщеря [3]. Потресен от смъртта на децата си, баща им Амфион, се самоубил. Има и версии, според които бил поразен от мълния от Зевс или от стрела от Аполон, след като обезумял от мъка се опитал да разруши храм.

Съгласно една от версиите на мита, след смъртта на децата си, Ниоба се върнала в родната си Фригия, но там намерила баща си Тантал, обречен от боговете на вечни мъки. Ниоба не могла да издържи сполетелите я нещастия и помолила Зевс да я превърне в камък[4]. Според други версии се вкаменила, като видяла мъртвите си деца, и вятърът отнесъл каменната ѝ фигура на върха на планината Сипила в Лидия (днес Yamanlar Dağı, североизточно от Измир)[1], където от очите ѝ продължили да се леят сълзи [5]. Лидийският ѝ произход и неелинският характер на името Ниоба подсказват малоазиатски произход на образа. В основата на мита лежи съперничество между две женски божества.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Niobe. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 5 септември 2020. (на английски)
  2. Аполодор III, 5, 6
  3. Аполодор III, 5, 6
  4. Аполодор, Митологическа библиотека, III, 5, 6
  5. Овидий, „Метаморфози“, VI, 302 – 312

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]