Акт (изобразително изкуство): Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x2) |
м Disambiguated: графика → Графика (изобразително изкуство), композиция → Композиция (изобразително изкуство) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|термина от изобразителното изкуство|други значения|акт}} |
{{друго значение|термина от изобразителното изкуство|други значения|акт}} |
||
[[File:Goya Maja naga2.jpg|280п|thumb|[[Франсиско Гоя]], „[[Голата Маха]]“ [[1800]] г.]] |
[[File:Goya Maja naga2.jpg|280п|thumb|[[Франсиско Гоя]], „[[Голата Маха]]“ [[1800]] г.]] |
||
'''Актът''' в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] е [[живопис]]на, [[ |
'''Актът''' в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] е [[живопис]]на, [[Графика (изобразително изкуство)|графична]], [[скулптура|скулптурна]] или [[фотография|фотографска]] творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в [[Композиция (изобразително изкуство)|композиция]]. |
||
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на [[митология|митологична]] тематика. В [[Западна Европа]] актът се появява сравнително късно, през [[12 век]]; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като [[Джорджоне]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Рембранд ван Рейн]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Гюстав Курбе]], [[Амедео Модилиани]]. |
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на [[митология|митологична]] тематика. В [[Западна Европа]] актът се появява сравнително късно, през [[12 век]]; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като [[Джорджоне]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Тициан]], [[Тинторето]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Рембранд ван Рейн]], [[Пиер-Огюст Реноар]], [[Гюстав Курбе]], [[Амедео Модилиани]]. |
Версия от 21:54, 24 юли 2017
- Тази статия е за термина от изобразителното изкуство. За други значения вижте акт.
Актът в изобразителното изкуство е живописна, графична, скулптурна или фотографска творба, която представя голото човешко тяло, самостоятелно или в композиция.
Широко разпространен е в древногръцкото и римското пластично изкуство, при скулптури на митологична тематика. В Западна Европа актът се появява сравнително късно, през 12 век; но силно развитие претърпява в творчеството на художници като Джорджоне, Микеланджело Буонароти, Тициан, Тинторето, Петер Паул Рубенс, Рембранд ван Рейн, Пиер-Огюст Реноар, Гюстав Курбе, Амедео Модилиани. Български творци, известни със своите актови творби, са Стефан Иванов, Гошка Дацов, Жеко Спиридонов, Никола Ганушев. Една от първите български художнички, рисували акт, е Елисавета Консулова-Вазова. Сред най-често изобразяваните голи тела са тези на Аполон, Афродита, Ерос, трите грации, Адам и Ева.
Галерия
-
Сандро Ботичели,
„Раждането на Венера“ (детайл) -
Рубенс,
„Трите грации“ (детайл) -
Гюстав Курбе,
„Къпеща се“ -
Амедео Модилиани,
„Голата“
-
Жан Огюст Доминик Енгър,
„Одалиска“ -
Тициан,
„Падението на хората“
Вижте също
Литература
- Кенет Кларк, „Голото тяло“, изд. „Български художник“, София, 1983