Тантал (митология)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тантал.

---

Бернар Пикарт: Тантал

Тантал (Шаблон:Lang-grc; Шаблон:Lang-la) в древногръцката митология е прародител на Танталидите.

Той е син на Зевс и нимфата Плуто. Бил лидийски или фригийски цар. Негова съпруга е океанидата Диона. Те са родители на Пелопс, Ниоба, и Бротей.

Поради полубожествения си произход, Тантал е бил винаги добре дошъл на трапезата на боговете на Олимп. Той обаче откраднал нектар и амброзия, дал ги на хората и им разказал за тайните на боговете. Веднъж, за да изпита божествената им същност, той убил, нарязал и сварил сина си Пелопс и им го поднесъл на трапезата. Боговете разбрали ужасната истина и не докоснали храната. Само Деметра, тъжна и унесена заради отвлечената си дъщеря Персефона, не разбрала каква е храната и изяла част от рамото на момчето. По заповед на Зевс, частите от тялото на младежа били събрани и сварени в свещен котел, заедно с направено от Хефест рамо от слонова кост. Така Пелопс бил съживен. Оттогава при всички потомци на Пелопс се появявало блястящо бяло петно на едното рамо. По-късно Пелопс бил похитен от Посейдон и взет на Олимп.

Боговете обрекли Тантал на вечни мъки в подземното царство (танталови мъки). Наказанието на Тантал било да стои до шия във вода и над главата му да виси отрупан с плодове клон, но винаги когато се пресегне да пие или хапне, водата и клонът да се отдръпват и той все да остава гладен и жаден.

Митът за наказанието на Тантал принадлежи на орфическата гръцка митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Тантал често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети гладуващият под клона с плодове Тантал винаги е изобразяван в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Данаидите.

Родословно дърво

Източници

• Библиотека на Аполодор 3, 5, 6; Epitome 2, 1 – 3
• Омир, Одисея 11, 582 – 592
• Овидий, Метаморфози 4, 458 – 459; 6, 172 – 176; 6 403 – 411
• Пиндар, Olympische Oden 1, 24 – 64

Литература

• Robert Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quelle und Deutung, (Rowohlts Enzyklopädie), Reinbek 2003, ISBN 3-499-55404-6.
• Willy Scheuer: Tantalos 1. In: Wilhelm Heinrich Roscher (Hrsg.): Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 75 – 85 (Digitalisat).
• Ludwig Preller: Griechische Mythologie II – Heroen. Berlin 1861, Kapitel 97