Панче Хаджиздравев: Разлика между версии

Панче Хаджиздравев
	Панче Хаджиздравев
български просветен деец
	Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров
Роден	Прилеп, Османска империя
Починал	септември 1944 г. Прилеп, Демократична федеративна Югославия
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:43, 2 декември 2017

Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.

Биография

Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.^[2] През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ ^[3]

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
↑ Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.

[Кандиларовъ_94-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.

[2] Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“

[3] Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 ==Биография==
-Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в семейството на хаджи [[Здраве Хаджиилиев]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=94 |url= |accessdate=}}</ref> Завършва Физико-математическия факултет на [[Лиежки университет|Лиежкия университет]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]], както и в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref>
+Панче Хаджиздравев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]] в семейството на хаджи [[Здраве Хаджиилиев]]. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 94">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=94 |url= |accessdate=}}</ref> Завършва Физико-математическия факултет на [[Лиежки университет|Лиежкия университет]]. Преподава математика в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]], както и в [[Битолска българска класическа гимназия|българската класическа гимназия]] в [[Битоля]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/zamisirkov.html Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“]</ref> През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ <ref>[http://www.promacedonia.org/kc/cyrn25.html Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.]</ref>
 == Бележки ==