Лазар Парашкеванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ паметна плоча |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
[[File:Parashkevanov advertising.jpg|thumb|250px|Рекламно каре на апартаменти от архитект Парашкеванов, публикувано във вестник „[[Комедия (вестник)|Комедия]]“, 1928 г.]] |
[[File:Parashkevanov advertising.jpg|thumb|250px|Рекламно каре на апартаменти от архитект Парашкеванов, публикувано във вестник „[[Комедия (вестник)|Комедия]]“, 1928 г.]] |
||
[[File:Alexander Stamboliyski house-monument - National Opera House, Rakovski Str., Sofia.jpg|Мемориална плоча на дом-паметник „Александър Стамболийски“, надписът на на малката плоча отдолу гласи: „План и ръководство: архитект Лазар Парашкеванов“]] |
|||
'''Лазар Парашкеванов''' е [[България|български]] [[архитект]]. Той участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], след което завършва [[инженерство]] и [[архитектура]] в [[Прага]] ([[1920]]). |
'''Лазар Парашкеванов''' е [[България|български]] [[архитект]]. Той участва в [[Балкански войни|Балканските войни]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], след което завършва [[инженерство]] и [[архитектура]] в [[Прага]] ([[1920]]). |
||
Версия от 10:17, 7 декември 2017
| Лазар Парашкеванов | |
| български архитект | |
 | |
| Роден |
20 септември 1890 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1977 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Лазар Парашкеванов в Общомедия | |
Лазар Парашкеванов е български архитект. Той участва в Балканските войни и Първата световна война, след което завършва инженерство и архитектура в Прага (1920).
Парашкеванов е близък с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски, който му възлага проектирането на сграда за централата на съюза в София. След поредица преработвания проектът е реализиран в средата на 50-те години. Освен от БЗНС сградата се използва и от Народната опера. Сред проектите на Парашкеванов са и първите жилищни кооперации в София през 20-те години, както и стадион Герена през 1963.
Литература
- Рада Николова Бакалова-Седлоева. „Дядо ми Лазар Парашкеванов и неговите сбъднати мечти“, София, 2001
