Георги Караманев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен, ползвайки HotCat |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Посланици на България в Гърция]] |
[[Категория:Посланици на България в Гърция]] |
||
[[Категория:Хора от област Пловдив]] |
[[Категория:Хора от област Пловдив]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] |
Версия от 08:51, 24 януари 2018
Георги Караманев | |
български политик и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС |
Георги Митев Караманев е български политик и общественик, дългогодишен деец на Българската комунистическа партия, министър на вътрешната търговия и услугите от 1971 до 1988 година.
Биография
Роден е на 10 май 1931 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в гр. Брезово, после Института по народно стопанство „Плеханов“ – Москва. Започва кариерата си като комсомолски секретар в Пловдив. От 1944 е член на РМС, а от 1951 и на БКП. От 1958 до 1963 г. е секретар на ЦК на ДКМС. След това става секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. През 1964 г. става първи секретар на Градския комитет на БКП в Пловдив. Освен това е началник на управление „Българска кинематография“ и първи заместник-председател на Софийския народен съвет.[1] Дългогодишен народен представител от Пловдив, Видин, София. От 1969 г. е първи заместник-министър на вътрешната търговия. През 1971 поема поста министър на вътрешната търговия и услугите от Пеко Таков, на който е до 1988, когато е назначен за посланик в Република Гърция. От 1971 до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП. От 1982 до 1984 е заместник-председател на Министерския съвет.
През 1991 е уволнен, образувано е дело срещу него за злоупотреба с влияние, по което е оправдан. В края на 2008 г. осъждат заедно със Стоян Михайлов,Станиш Бонев, Емил Христов, Милко Балев, Йордан Йотов, Григор Стоичков, Иван Илиев, Георги Йорданов България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за несправедлив и неразумно дълъг процес срещу тях. Между 2001 и 2006 г. публикува свои мемоари[2].
Женен, съпруга Нели, с двама сина – Димитър и Владимир и 3 внуци.
Източници
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 142
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 305, ISBN 954-528-790-X