Бобошевско поле: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Бобошевското поле''' (или ''Бобошевска котловина'') е част от Долно поле на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] в Югозападна България, [[област Кюстендил]], в поречието на река [[Струма]]. |
'''Бобошевското поле''' (или ''Бобошевска котловина'') е част от Долно поле на [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] в Югозападна България, [[област Кюстендил]], в поречието на река [[Струма]].<ref name="грб">{{грб|53}}</ref> |
||
Полето е разположено от двете страни на река [[Струма]], при устието на левият ѝ приток [[Джерман (река)|Джерман]]. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината [[Влахина]], от север – от най-южните части (Поглед планина) на [[Конявска планина]], а от изток – от Северозападния дял на [[Рила]]. Чрез двата пролома на река [[Струма]] – на северозапад [[Скрински пролом|Скринския]] и на юг [[Кочериновски пролом|Кочериновския]] се свързва съотвено с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. Максималната му дължина от север на юг е 6 – 7 км, а ширината от 1 до 4 км. |
Полето е разположено от двете страни на река [[Струма]], при устието на левият ѝ приток [[Джерман (река)|Джерман]]. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината [[Влахина]], от север – от най-южните части (Поглед планина) на [[Конявска планина]], а от изток – от Северозападния дял на [[Рила]]. Чрез двата пролома на река [[Струма]] – на северозапад [[Скрински пролом|Скринския]] и на юг [[Кочериновски пролом|Кочериновския]] се свързва съотвено с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградската котловина]]. Максималната му дължина от север на юг е 6 – 7 км, а ширината от 1 до 4 км.<ref name="грб"/> |
||
Дъното на полето е запълнено с [[плиоцен]]ски и [[кватернер]]ни наслаги, а в страни от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на [[Струма]]. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока [[Джерман (река)|Джерман]] (ляв) и [[Копривен]] (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на овощарство (основно производство на череши), зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и животновъдство. |
Дъното на полето е запълнено с [[плиоцен]]ски и [[кватернер]]ни наслаги, а в страни от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на [[Струма]]. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока [[Джерман (река)|Джерман]] (ляв) и [[Копривен]] (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на овощарство (основно производство на череши), зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и животновъдство.<ref name="грб"/> |
||
В западната част на котловината на двата бряга на [[Струма]] е разположен град [[Бобошево]], а в останалата ѝ част още 4 села: [[Драгодан]], [[Мурсалево]], [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] и [[Сопово]]. |
В западната част на котловината на двата бряга на [[Струма]] е разположен град [[Бобошево]], а в останалата ѝ част още 4 села: [[Драгодан]], [[Мурсалево]], [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] и [[Сопово]].<ref name="грб"/> |
||
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа: |
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа: |
||
* От север на юг, на протежение от 5,4 км – участък от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – [[Благоевград]] – ГКПП „Кулата“ |
* От север на юг, на протежение от 5,4 км – участък от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – [[Благоевград]] – ГКПП „Кулата“; |
||
* От изток на запад, на протежение от 4 км – участък от третокласен път № 104 [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] – [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]]. |
* От изток на запад, на протежение от 4 км – участък от третокласен път № 104 [[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]] – [[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]].<ref name="грб"/> |
||
Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]]. |
Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия [[София]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]].<ref name="грб"/> |
||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 53. |
|||
[[Категория:Котловини в България]] |
[[Категория:Котловини в България]] |
||
Версия от 12:17, 19 септември 2018
Бобошевското поле (или Бобошевска котловина) е част от Долно поле на Дупнишката котловина в Югозападна България, област Кюстендил, в поречието на река Струма.[1]
Полето е разположено от двете страни на река Струма, при устието на левият ѝ приток Джерман. от запад се огражда от най-северните части (Руен) на планината Влахина, от север – от най-южните части (Поглед планина) на Конявска планина, а от изток – от Северозападния дял на Рила. Чрез двата пролома на река Струма – на северозапад Скринския и на юг Кочериновския се свързва съотвено с Кюстендилската и Благоевградската котловина. Максималната му дължина от север на юг е 6 – 7 км, а ширината от 1 до 4 км.[1]
Дъното на полето е запълнено с плиоценски и кватернерни наслаги, а в страни от него има серия речни тераси с широко развитие на основната заливна тераса на Струма. Климатът е преходно-континентален с чувствително средиземноморско влияние. Отводнява се от река Струма и долните течения на двата ѝ притока Джерман (ляв) и Копривен (десен). Почвите са преобладаващо алувиално-ливадни в ниските речни тераси и канелени горски в периферните му части. Благоприятните климатични и почвени условия способстват за развитие на овощарство (основно производство на череши), зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство и животновъдство.[1]
В западната част на котловината на двата бряга на Струма е разположен град Бобошево, а в останалата ѝ част още 4 села: Драгодан, Мурсалево, Слатино и Сопово.[1]
През котловината преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- От север на юг, на протежение от 5,4 км – участък от първокласен път № 1 Видин – София – Благоевград – ГКПП „Кулата“;
- От изток на запад, на протежение от 4 км – участък от третокласен път № 104 Слатино – Невестино.[1]
Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия София – Благоевград – Кулата.[1]
Топографска карта
- Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 53.