Битка при Солун (1040 втора): Разлика между версии
м →Последици: обединение на портали редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
|жертви2=неизвестни |
|жертви2=неизвестни |
||
}} |
}} |
||
'''Битката при Солун''' се провежда през есента на 1040 близо до град [[Солун]] в съвременна Гърция между българите и византийците. Битката приключва с византийска победа. |
'''Битката при Солун''' се провежда през есента на 1040 близо до град [[Солун]] в съвременна Гърция между българите и византийците. Битката приключва с византийска победа. |
||
== Причини за конфликта == |
== Причини за конфликта == |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Битка == |
== Битка == |
||
Неговото пристигане предизвиква повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендира за трона и пази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. [[Петър Делян]] приветства племенника си, макар че знае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II дава на Алусиан 40000 армия, за да атакува Солун |
Неговото пристигане предизвиква повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендира за трона и пази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. [[Петър Делян]] приветства племенника си, макар че знае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II дава на Алусиан 40000 армия, за да атакува Солун – втория по големина град във Византийската империя. |
||
Алусиан доказва, че е неспособен генерал: когато достигна града, той атакува византийската армия с уморените си войници. Българите не могат да се бият ефективно и губят. Понасят тежки загуби |
Алусиан доказва, че е неспособен генерал: когато достигна града, той атакува византийската армия с уморените си войници. Българите не могат да се бият ефективно и губят. Понасят тежки загуби – 15 000 души са избити. Алусиан напуска бойното поле, изоставяйки въоръжението си. |
||
== Последици == |
== Последици == |
||
Катастрофата при Солун влошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. Последният е засрамен от загубата и Делян го заподозира в измяна. Алусиан решава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепява царя. След това се опитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж |
Катастрофата при Солун влошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. Последният е засрамен от загубата и Делян го заподозира в измяна. Алусиан решава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепява царя. След това се опитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж – решава да смени страната и изоставя армията си. Неговото [[предател]]ство е богато възнаградено. |
||
Макар и сляп, Петър Делян се изправя с остатъка от българската армия, но е победен в [[Островска битка|битката при Острово]] и въстанието е потушено. |
Макар и сляп, Петър Делян се изправя с остатъка от българската армия, но е победен в [[Островска битка|битката при Острово]] и въстанието е потушено. |
Версия от 21:09, 8 ноември 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Битка при Солун (1040 втора) | |||
Българо-византийски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | есента на 1040 | ||
Място | близо до Солун, днес Гърция | ||
Резултат | победа на византийците | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Солун се провежда през есента на 1040 близо до град Солун в съвременна Гърция между българите и византийците. Битката приключва с византийска победа.
Причини за конфликта
Новините за успеха на въстанието на Петър Делян, което започва в началото на 1040 в Белград, скоро достигат до Армения, където много български благородници са заселени след падането на Първата българска държава през 1018 г. Най-влиятелният от тях е Алусиан - втори син на последния български цар Иван Владислав (1015-1018). Преоблечен като наемен войник, той заминава за Константинопол, откъдето успява да стигне до България въпреки стриктния контрол.
Битка
Неговото пристигане предизвиква повече напрежение в бунтовническия лагер, защото Алусиан също претендира за трона и пази произхода си в тайна, докато намери хора, които да го подкрепят. Петър Делян приветства племенника си, макар че знае, че Алусиан може да е потенциален кандидат за короната. Петър II дава на Алусиан 40000 армия, за да атакува Солун – втория по големина град във Византийската империя.
Алусиан доказва, че е неспособен генерал: когато достигна града, той атакува византийската армия с уморените си войници. Българите не могат да се бият ефективно и губят. Понасят тежки загуби – 15 000 души са избити. Алусиан напуска бойното поле, изоставяйки въоръжението си.
Последици
Катастрофата при Солун влошава отношенията между Петър Делян и Алусиан. Последният е засрамен от загубата и Делян го заподозира в измяна. Алусиан решава да действа първи и след угощение в началото 1041 ослепява царя. След това се опитва да избяга, за да продължи въстанието, но е победен още веднъж – решава да смени страната и изоставя армията си. Неговото предателство е богато възнаградено.
Макар и сляп, Петър Делян се изправя с остатъка от българската армия, но е победен в битката при Острово и въстанието е потушено.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Salonica (2nd 1040) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |