Мордовци: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Етническа група |
{{Етническа група |
||
| група = Мордовци |
| група = Мордовци |
||
| картинка = Moksha girls.jpg |
|||
⚫ | |||
| брой = {{около}} 800 000 |
| брой = {{около}} 800 000 |
||
| по_места = {{Русия}} – 744 237 (пребр. 2010) |
| по_места = {{Русия}} – 744 237 (пребр. 2010) |
||
Ред 10: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
[[Файл:Erzya women.jpg|мини|Ерзянки в народни костюми.]] |
[[Файл:Erzya women.jpg|мини|Ерзянки в народни костюми.]] |
||
⚫ | |||
'''Мордовците''' са [[етническа група|народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]]. |
'''Мордовците''' са [[етническа група|народност]], говореща езици от [[фино-пермски езици|фино-пермския клон]] на [[уралски езици|уралското езиково семейство]]. |
Версия от 23:06, 13 ноември 2018
Мордовци | |
Мокшанки в народни костюми. | |
Общ брой | ок. 800 000 |
---|---|
По места | Русия – 744 237 (пребр. 2010) |
Език | ерзянски, мокшенски |
Религия | православие, народни религии |
Сродни групи | марийци |
Мордовци в Общомедия |
Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.
Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.
Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзянски и мокшански език. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, – терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.
История
Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.
Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
Литература
През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.
Източници
- ↑ Языческая Славянская Информационная сеть – Очерки о мордве. П. И. Мельников – Печерский