Петър Китанов: Разлика между версии
м →Галерия: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Османска империя]] |
| починал-място = [[Благоевград|Горна Джумая]], [[Османска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Петър Китанов Николов''' с псевдоним '''Хайдушки''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Петър Китанов Николов''' с псевдоним '''Хайдушки''' е български търговец и революционер, [[Благоевград|горноджумайски]] околийски войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. Учи във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]], където се сближава със съученика си [[Гоце Делчев]]. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година действа в [[Разлог (област)|Разложко]]. След въстанието става войвода в [[Струмишки революционен окръг]], а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата [[Ичко Бойчев]] действа по левия.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.</ref> |
Китанов е роден в 1875 година в [[Лешко]], Горноджумайско, в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Брат е на [[Александър Китанов]]. Петър Китанов завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. Учи във [[Военно училище|Военното училище]] в [[София]], където се сближава със съученика си [[Гоце Делчев]]. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на [[Христо Чернопеев]]. Взема участие в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година действа в [[Разлог (област)|Разложко]]. След въстанието става войвода в [[Струмишки революционен окръг]], а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата [[Ичко Бойчев]] действа по левия.<ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.</ref> |
||
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е сред основателите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 |
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е сред основателите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.</ref> |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
Версия от 19:19, 17 ноември 2018
Петър Китанов | |
български революционер | |
Петър Китанов, 1904 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
Роден |
1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Национален военен университет |
Партия | Народна федеративна партия (българска секция) |
Семейство | |
Братя/сестри | Александър Китанов |
Петър Китанов в Общомедия |
Петър Китанов Николов с псевдоним Хайдушки е български търговец и революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Китанов е роден в 1875 година в Лешко, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. Брат е на Александър Китанов. Петър Китанов завършва българската гимназия в Солун. Учи във Военното училище в София, където се сближава със съученика си Гоце Делчев. Работи като търговец на дървен материал и същевременно развива революционна дейност. Подгонен е от турските власти в края на 1901 година и бяга в четата на Христо Чернопеев. Взема участие в аферата „Мис Стоун“, като осигурява укриването на пленената мисионерка. Първоначално е помощник-войвода на Чернопеев. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година действа в Разложко. След въстанието става войвода в Струмишки революционен окръг, а по-късно в Горноджумайско, където действа по десния бряг на Струма, докато войводата Ичко Бойчев действа по левия.[1]
След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Убит е от младотурските власти на 24 май 1912 година в Горна Джумая.[2][3]
Галерия
-
Четите на Петър Китанов и Ичко Бойчев през Хуриета
-
Александър Стефчов Старото, пленен и убит от Сандански, Коце Марков, Петър Китанов и Александър Андреев
-
Портрет от Т. К. Апостолов, София. Източник Държавна агенция „Архиви“
Бележки
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 186.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 77.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 434.