Павел Поппетров: Разлика между версии
Ред 24: | Ред 24: | ||
По време на комунизма заслугите на Павел Попов - Патю Чорбаджи са омаловажавани, заради неговия чорбаджийски произход. Изследователи на [[Васил Левски]] и българското революционно дело в района като Гетко Гечев са били мъмрени за статии посветени на участието на Патю Чорбаджи и неговите братя в [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]], като все още е малко известна информацията, че ръководеният от братя Поппетрови Видрарски революционен комитет е най-големият източник на парични средства за делото на Васил Левски и БРЦК.<ref>„Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.</ref> |
По време на комунизма заслугите на Павел Попов - Патю Чорбаджи са омаловажавани, заради неговия чорбаджийски произход. Изследователи на [[Васил Левски]] и българското революционно дело в района като Гетко Гечев са били мъмрени за статии посветени на участието на Патю Чорбаджи и неговите братя в [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]], като все още е малко известна информацията, че ръководеният от братя Поппетрови Видрарски революционен комитет е най-големият източник на парични средства за делото на Васил Левски и БРЦК.<ref>„Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.</ref> |
||
Павел Попов - Патю Чорбаджи умира на 18.V.1893 г. Негов внук е изтъкнатият адвокат, народен представител от Демократическата партия и общественик [[Найден Патев]], който организира редица чествания в памет на своя прочут дядо Павел Попов - Патю Чорбаджи, през |
Павел Попов - Патю Чорбаджи умира на 18.V.1893 г. Негов внук е изтъкнатият адвокат, народен представител от Демократическата партия и общественик [[Найден Патев]], който организира редица чествания в памет на своя прочут дядо Павел Попов - Патю Чорбаджи, през 30-те години на XX век. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 23:21, 22 февруари 2019
Павел Попов - Патю Чорбаджи | |
български чорбаджия, търговец, общественик, революционер | |
Роден | Павел Попов Пелович
|
---|---|
Починал | |
Павел Попов - Патю Чорбаджи в Общомедия |
Павел Попов (Поппетров) Пелович, известен като Патю Чорбаджи е български търговец, ханджия, деец на българското национално-освободителното движение и народен представител в Учредителното събрание, I Велико народно събрание, 1 Обикновено народно събрание и 2 Обикновено народно събрание, прочута историческа личност в Ботевградско, Етрополско и Тетевенско, един от основателите на град Орхание, дн. Ботевград.
Биография
Павел Попов или Поппетров е роден на 18 март 1823 г., в семейството на свещеника поп Петър Пелович от с. Видраре и Гена Радина от с. Батулци. Родът на баща му (Пеловци) е преселнически и според родови спомени пристига във Видраре от Егейска Македония през XVIII век. Брат е на поборниците Йосиф и Филип Поппетрови, ръководители на Видрарския частен революционен комитет, които са заточеници в Диарбекир с 6-годишни присъди по Арабаконашкия обир. Учи в килийното училище в Гложенския манастир "Св. Георги" и в училището в Свищов. Владее отлично турски език. Известен е в региона като Патю Чорбаджи. Занимава се със земеделие, търговия на кожи, пашкули, коприна, бояджийство и лихварство. Откупвач на данъци в Тетевенско, Орханийско и Врачанско. Има големи регионални търговски контакти и контрагенти в Цариград, Видин, София, Букурещ, Виена. Собственик на Владишкия хан в Орхание и на няколко други хана в района и един от предприемачите, които имат огромна заслуга за изграждането на новия град през 1865 г., поради близкото си познанство с Мидхат Паша. [1] След основаването на новата окръжна касаба, Патю Чорбаджи финансира част от строежа на часовниковата кула в града и подарява на Орхание камбана от Мюнхен. Османското управление отхвърля камбаната, тъй като тя е християнска, посветена на Свети Леонардо и впоследствие тя е преместена в църквата "Св. Параскева" във Видраре, откъдето изчезва в края на XX век.
През 60-те години на XIX в. сръбското разузнаване оценява фамилията му като една от онези, които държат окръга в свои ръце. [2] Заподозрян за участие в революционното движение, той е сред разпитваните в софийското следствие през 1872 г. след обира в Арабаконак.[3]
Спомоществувател на книги. Виден деец на църковното движение и е в кореспонденция с екзарх Йосиф I, Антим I, Найден Геров, Максим Пловдивски и Рилския манастир. Благотворител на семействата на заточениците от региона. Дарява средства на манастири и църкви, основава сиропиталище в родното си село. В Учредителното народно събрание е "по избор" от Орханийски окръг. Консерватор. Оттам е избран в Събранието на избор на княз (Първото Велико народно събрание). В Първото обикновено народно събрание е представител от Орханийската избирателна околия, а във Второто обикновено народно събрание от избирателната околия с център – Видраре.[4]
Любител краевед и историк, Патю Чорбаджи събира редици митове и легенди от Орханийско и Тетевенско, като е първи откривател и на църковния препис, че Гложенския манастир "Св. Георги" е изграден от митичния украински княз Георги Глож.[5]
В статията на проф. Михаил Грънчаров – "Имала ли е България аристокрация" е описан как пътува из Софийски окръг с "кочия, теглена от два хранени коня", със специална охрана "въоръжен от главата до пети турчин", облечен в скъп сукнен кожух.
По време на комунизма заслугите на Павел Попов - Патю Чорбаджи са омаловажавани, заради неговия чорбаджийски произход. Изследователи на Васил Левски и българското революционно дело в района като Гетко Гечев са били мъмрени за статии посветени на участието на Патю Чорбаджи и неговите братя в Българския революционен централен комитет, като все още е малко известна информацията, че ръководеният от братя Поппетрови Видрарски революционен комитет е най-големият източник на парични средства за делото на Васил Левски и БРЦК.[6]
Павел Попов - Патю Чорбаджи умира на 18.V.1893 г. Негов внук е изтъкнатият адвокат, народен представител от Демократическата партия и общественик Найден Патев, който организира редица чествания в памет на своя прочут дядо Павел Попов - Патю Чорбаджи, през 30-те години на XX век.
Източници
- Заимов, Стоян, "Миналото", С., 1884.
- Ценов, Петър П. "Орхание и Орханийско. Исторически и географски проучвания", С., 1926.
- Мутафчиев, Петър "Из нашите старопланински манастири", С., 1931.
- Попиванов, Г., "Из миналото на Орханийска околия", С., 1934.
- Патев, Найден, "Из миналото на Тетевенско и Ботевградско", С., 1936.
- "Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд", С., 1987.
- Милтенова Мария, "Обирът на орханийската хазна", С., 2005.
- Маждракова-Чавдарова, "Голям извор – страници от историята на Тетевенския край ", С., 2011.
- Палангурски, Милко "Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, С., 2014.
- Тацов, Александър, "Книги, статии и материали за София, Столична община и Етрополе", С., 2015.
Бележки
- ↑ Патев, Найден. „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско. Исторически опит.“, София, 1936 г.
- ↑ Палангурски, Милко. „Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
- ↑ "Васил Левски и неговите сподвижници пред Турския съд", София, 1987
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г.
- ↑ Мутафчиев, Петър. „Из нашите старопланински манастири“, София, 1931 г.
- ↑ „Исторически корени и културно наследство на община Правец“, София, 2006 г.