Разлика между версии на „Охридско езеро“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
без   интервал
м (без   интервал)
 
== Хидрологични характеристики ==
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5  m³/s или 25 % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853  m) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през XIX век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. Днес е установено, че близо 46 % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското.
 
Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4° С. Само в изключително студени зими водата замръзва в някои участъци край брега – край [[Струга]], село [[Калища]], Стружко, по-рядко при [[Охрид]]. По-сериозни замръзвания са отбелязани през зимите на 1928/29 г., 1941/42 г. и 1946/47 г.
Концепцията за защита на Охридското езеро е залегнала в Закона за защита на Охридското, Преспанското и [[Дойранско езеро|Дойранското езеро]] от 1977 г. и неговите изменения.<ref>[http://www.pravo.org.mk/documentDetail.php?id=4803 Закон за заштита на Охридското, Преспанското и Дојранското езеро – Pravo.org.mk]</ref> През 1977 г. е изработена и т.нар. Студия за защита на Охридското езеро.
 
Езерото сменя водата си цялостно приблизително на 60 години, поради което има слаби самопречиствателни механизми. Водата в пелагиалната зона (при дълбочина над 50&nbsp; m) е I категория. Замърсяването на водите е засегнало най-вече [[литоралната зона]] (при дълбочина между 0 и 20 m). В някои нейни части близо до Охрид, Струга и Поградец чистотата на водата достига до IV категория. Най-големите източници на замърсяване са непречистените води и проникването на вещества, съдържащи биогенни елементи (при ерозия на почвата, изтичане на субстанции от земеделието и др.).
 
Охридското езеро спада към типично [[Олиготрофи|олиготрофните]] езера, т.е. към езерата със слаба органична продукция. Фотосинтезните процеси в него не са интензивни и продукцията на планктона е слаба. Замърсяването с фосфор е най-големия проблем за езерото и запазването на неговото олиготрофно състояние. Преминаването на езерото в мезотрофно или дори еутрофно състояние би довело до прекомерно увеличаване на водораслите и други водни растения, до намаляване прозрачността на водата, ограничаване на съдържанието на кислород в нея, освобождаване на неприятен мирис и опасност за някои ендемични биологични видове като Охридската пъстърва.

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти