Валахади: Разлика между версии
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
м Общи промени |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
На днешна [[България|българска]] територия е имало едно гръцко помашко село - [[Лялево]] в [[Пирин]]. |
На днешна [[България|българска]] територия е имало едно гръцко помашко село - [[Лялево]] в [[Пирин]]. |
||
Често се смята, че името ''валахади'' произхожда от власи, и че валахадите са съответно от [[арумъни|арумънски]] произход. Но албанологът [[Густав Вайганд]] смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.<ref>[http://www.promacedonia.org/gw/gw_2_1.html Густав Вайганд. „Етнография на Македония“ |
Често се смята, че името ''валахади'' произхожда от власи, и че валахадите са съответно от [[арумъни|арумънски]] произход. Но албанологът [[Густав Вайганд]] смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.<ref>[http://www.promacedonia.org/gw/gw_2_1.html Густав Вайганд. „Етнография на Македония“].</ref> |
||
== Литература == |
== Литература == |
Версия от 22:18, 10 март 2020
Валахади или валаади или влахади (на гръцки: Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.
Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през XVIII век. В началото на XX век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.
На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.
Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[3]
Литература
- Васил Кънчов. Гърци-мюсюлмани, в: „Македония. Етнография и статистика“, София 1900
- ((en)) Апостолос Вакалопулос. Валахадите в Западна Македония, в: "История на Македония 1354-1833", Солун 1973
- Αναστασιάδης, Β.Κ., “Οι Βαλαάδες και οι μικρασιάτες πρόσφυγες του Νομού Γρεβενών” Πρακτικά Α΄ Συνεδρίου των απανταχού Γρεβενιωτών, 1994.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Συμβολή εις την μελέτη του θέματος των Βαλλαάδων", Μακεδονικά 17, Θεσσαλονίκη 1977.
Вижте също
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.