Ставрополска губерния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ставрополска губерния
на руски: Ставропольская губерния
— губерния на Руската империя —
1847 г. – 2 юни 1924 г.
      
Герб
Герб
Мостоположение в Руската империя
Мостоположение в Руската империя
СтолицаСтавропол
Площ
60 600 km2
Население
Преброяване873 301 души[1]
(1897 г.)
Гъстота14,41 д./km2
Предшественик
Русия Кавказска губерния
Наследник
Русия Кубанска област
СССР Югоизточна област
Днес част от Русия
Ставрополска губерния в Общомедия

Ставрополска губерния (на руски: Ставропольская губерния) е административно-териториална единица на Руската империя, Руската република и Руската съветска федеративна социалистическа република.

Губернски град (столица) е град Ставропол.

География[редактиране | редактиране на кода]

На запад граничи с Кубанска област, на север с Областта на Донската войска и Астраханска губерния, на юг и изток с Терска област. Най-голямата дължина от северозапад на югоизток е 472 km (442 верста), най-голямата ширина е 216 km (202 верстa). Ставрополска губерния се намира между 44°6' и 46°35' северна ширина. Площта ѝ е 60 600 km² (53 246 верстa²).

Ставрополска губерния в северната си част представлява обширна равнина, отделяща се от една едва забележима падина, през която тече река Манич, а в един малък участък между степите на Астраханска губерния и Областта на Донската войска тече и река Среден Егорлик. На изток Ставрополска губерния, която постепенно се понижава с приближаването си до Каспийско море, плавно преминава в така наречените Караногайски степи, които през 1888 г. са отделени от нея и присъединени към Терска област. На запад и юг губернията също не е разграничена от никакви естествени прегради от Кубанска и Терска области. Имайки като цяло степен характер, Ставрополска губерния е прорязана от ниски планини само в югозападната си част (близо до град Ставропол и по краищата на долина Калаус).

История[редактиране | редактиране на кода]

Административна карта на Ставрополска губерния, 1913 г.
Герб на губернията с официален блазон, одобрен от Александър II (1878 г.)

През 1777 г. с указ на Екатерина II от 24 април е положена отбранителната линия Азов-Моздок, която дава началото на заселването на Предкавказието и Северен Кавказ. По това време земите на Ставропол са част от Астраханската област.[2]

С рескрипт на императрица Екатерина II, адресиран до генерал-губернатора на Саратовска губерния и Кавказка губерния генерал-лейтенант Павел Потемкин от 5 май 1785 г., на мястото на Астраханска губерния е създадено Кавказкото наместничество.[2][3] За столица е определен Екатериноград,[2] а също така е наредено отделянето на Екатериноградския уезд и Екатериноградската област от Кавказка губерния.[4]

През 1790 г. Кавказка област е премахната и нейните земи отново стават част от Астраханска област.[2] В същото време, поради липсата на инфраструктура в Екатериноград, центърът на наместничеството е преместен в град Астрахан.

През 1796 г. наместничеството е преобразувано в Астраханска губерния.

През 1802 г. с указ на император Александър I от 15 ноември Кавказка област е отделена от Астраханска губерния и превърната в самостоятелна губерния с център в град Георгиевск. Губернията заемала територията от Каспийско море до Уст-Лаба и от Манич до Предкавказието. Земите на съвременния град Ставропол формирали ядрото на тази губерния.

На 24 юли 1822 г. Кавказка губерния е преименувана в област, без да се променят предишните граници, а уездният град Ставропол е определен за областен град.[2][5]

На 2 май 1847 г. Кавказката област е преименувана в Ставрополска губерния без промяна на границите ѝ.[6]

През 1858 г. се появяват първите пощенски марки в Ставрополска губерния.[7]

През 1860 г. с указ на Александър II от 8 февруари от състава на Ставрополска губерния са изведени и новообразувани Терска и Кубанска области и територията на губернията се доближава до съвременните граници на Ставрополски край.[2]

На 13 март 1860 г. със специален указ на Александър II цялата Калмикска степ с номадските калмики от Болшедербетовския улус и една част от Малодербетовския улус и и създадените в степта станции и селища на държавните селяни, са прехвърлени от управата на Астраханска губерния към юрисдикцията на Ставрополска губерния. По този начин площта на губернията се увеличава с приблизително 763.000 хектара.[8]

На 19 февруари 1861 г. император Александър II подписва манифеста за освобождаване на селяните от крепостничеството. На този ден е подписан и законодателният акт „Допълнителни правила за селяните и домакинствата на Ставрополска губерния“.[9][10]

На 29 ноември 1866 г. град Моздок е прехвърлен от Ставрополска губерния в Терекска област.[3]

На 9 декември 1867 г. град Кизляр с част от уезда му е прехвърлен от Ставрополска губерния в Терекска област. Образува се Новогригориевският район с център село Прасковея.[3]

През 1868 г. Ставрополска губерния е разделена на три уезда: Ставрополски, Пятигорски и Новогригориевски. Град Георгиевск е прехвърлен от Ставрополска губерния в Терека област.[3]

На 21 май 1874 г., въз основа на становището на Държавния съвет относно прокарване на нова граница между Ставрополска губерния и Терекска област, одобрено от Александър II, град Пятигорск и Пятигорски уезд са прехвърлени от Ставрополска губерния към Терека област.[3][11]

През май 1899 г. Ставрополска губерния е изведена от управлението на Кавказкия край.[3][12]

През 1912 г. Държавната дума и Държавният съвет приемат, а императорът подписва закон за разширяване на земските учреждения в Астраханска, Оренбургска и Ставрополска губернии. Ставрополското земство започва да действа през втората половина на 1913 г.[13]

На 1 януари 1918 г. на територията на губернията е установена съветска власт чрез създаването на Ставрополската съветска република (на 7 юли 1918 г. влиза в състава на Севернокавказката съветска република)[3][12].[12] През лятото на същата година част от територията на губернията преминава под контрола на Доброволческата армия. От ноември 1918 г. до януари 1919 г. белогвардейските войски окупират цялата територия на губернията.[12] От февруари до началото на април 1920 г. Ставрополска губерния отново преминава под контрола на части на Червената армия.[12]

През ноември 1920 г. Болшедербетовският улус[14] е прехвърлен към новосформираната Калмикска автономна област с изключение на Яшалтинска волост и посьолок Княз-Михайловски.

С незначителни промени Ставрополска губерния съществува до 1924 г.[2] С решение на Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет на Руската съветска федеративна социалистическа република от 2 юни 1924 г. Ставрополска губерния е премахната в резултат на включването на нейната територия в Ставрополския окръг на Югоизточния регион.[15][16]

През октомври 1924 г. е създаден Севернокавказкият край, към който е прехвърлена територията на бившата губерния.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 1897 г. Ставрополска губерния е една от слабонаселените губернии на Европейска Русия и в нея има 873 301 жители. В губернския град Ставропол има 41 590 жители, в останалите градове са по-малко от 15 хиляди.


Национален състав през 1897 г.:[17]

Уезд руснаци малоруси ногайци туркмени калмики немци арменци татари
Губернията като цяло 55,2 % 36,6 % 2,3 % 1,7 % 1,2 % … … …
Александровски 56,8 % 38,3 % 2,1 % … … … … …
Медвеженски 53,1 % 45,5 % … … … … … …
Новогригориевски 45,6 % 50,7 % … … … … 1,6 % …
Ставрополски 85,2 % 10,2 % … … … 1,7 % … …
Территория на номадски народи 6,1 % 5,5 % 33,3 % 31,0 % 19,9 % 1,9 % … 1,4 %

Медии[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1850 г. в Ставропол започва да се издава вестник „Ставрополски губернски вестник“ – първото периодично печатно издание в Ставрополския край.[18]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Первая всеобщая перепись населения Российской Империи 1897 г. // Архивиран от оригинала на 2013-11-02. Посетен на 2009-12-15.
  2. ↑ а б в г д е ж з Историческая справка // Портал органов государственной власти Ставрополького края. Архивиран от оригинала на 2022-05-15. Посетен на 2009-11-21. (на руски)
  3. ↑ а б в г д е ж Хроника административно-территориальных изменений, коснувшихся Ставрополье с 1785 года по настоящее время // Посетен на 2013-06-01. (на руски)
  4. ↑ Екатерина II. Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое. 1649-1825 гг. Т. XXII: с 1784 по 1788 гг. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 16.193. с. 389. Посетен на 2024-04-14. (на руски)
  5. ↑ Александр I. Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Первое с 1649 года. Т. XXXVIII: с 1822 по 1823 гг. Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1830. № 29.138. с. 567. Посетен на 2024-04-14. (на руски)
  6. ↑ Николай I. Именный, данный Сенату, распубликованный 16 мая. — О именовании Кавказской области Ставропольскою губерниею. // Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Второе. Т. Том XXII. Отделение 1. 1847 г. (от № 20768 – 21843). Санкт-Петербург, Типография II Отделения Собственной Его Императорского Величества Канцелярии, 1848. № 21.164. с. 396. Посетен на 2024-04-15. (на руски)
  7. ↑ Памятные даты по Ставропольскому краю на 2013 год
  8. ↑ Степная колыбель героев. История Ипатовского муниципального района Ставропольского края. Автор-составитель В.Н.Кротенко - Ставрополь, 2014. с. 396
  9. ↑ Памятные даты и знаменательные события по Ставропольскому краю на 2021 год : календарь / ГБУК «СКУНБ им. Лермонтова ; отв. за вып. З. Ф. Долина ; сост. Т. Ю. Кравцова. – Ставрополь, 2020. – 73 с. // Посетен на 2021-10-04.
  10. ↑ Особенности крестьянской реформы в Ставропольской губернии // Посетен на 2021-10-04.
  11. ↑ Полякова О. А., Чегутаева Л. Ф. Летопись города-курорта Пятигорск. Раздел 3 /О. А. Полякова, Л. Ф. Чегутаева. — Ставрополь: Графа, 2014 — 65 с., ил. // Посетен на 2023-05-21.
  12. ↑ а б в г д Ставропольская губерния // Большая российская энциклопедия. Посетен на 2023-06-17. (на руски)
  13. ↑ Ставропольский хронограф: год будущий и год минувший (2022/2021) : краеведческий сборник / ответственный за выпуск М. Н. Овчелупова ; ГБУК «СКУНБ им. Лермонтова». - Ставрополь ; Кемерово : ОАО «ИПП «Кузбасс», 2022. - 534 с. : ил. // Посетен на 2023-02-26.
  14. ↑ Краткий справочник по фондам государственного архивного учреждения «Государственный архив новейшей истории Ставропольского края». Ставрополь. 2004 // Архивиран от оригинала на 2019-11-23. Посетен на 2023-05-01. (на руски)
  15. ↑ Постановление Президиума ВЦИК от 2 июня 1924 года «О районировании Юго-Восточной области» // Сборник постановлений и распоряжений Всероссийского Центрального Комитета XI созыва и его Президиума. — 1924. — № 2. — С. 24—25. (на руски език)
  16. ↑ Ставропольская губерния - Ставропольская Советская Республика - Ставропольская губерния // Архивиран от оригинала на 2023-12-29. Посетен на 2017-10-19. (на руски)
  17. ↑ Демоскоп Weekly — Приложение. Справочник статистических показателей // Посетен на 2009-03-10.
  18. ↑ Памятные даты и знаменательные события по Ставропольскому краю на 2020 год : календарь / ГБУК "СКУНБ им. Лермонтова; отв. за вып. З. Ф. Долина; сост. Т. Ю. Кравцова. — Ставрополь, 2019. — 45 с. // Посетен на 2023-04-09.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ставропольская губерния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ставрополска_губерния&oldid=12202905“.