Направо към съдържанието

Стефан Богданов (разузнавач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за разузнавача. За генерала вижте Стефан Богданов.

Стефан Богданов
съветски и български офицер от Държавна сигурност
1947 г.
Роден
Починал
28 май 1986 г. (76 г.)
Активен периодот 1937 г. до 1949 г.
Работил вДържавна сигурност (1944 – 1949)
Стефан Богданов в Общомедия

Стефан Иванов Богданов (1910 – 1986) е български и съветски разузнавач, първи началник на отделение „Б“ на Държавна сигурност – за контраразузнаване (септември 1944 – 1949).

Роден е на 17 март 1910 г. в Трявна. От 1927 г. е технически секретар на ОК на БКП в Търново. Завършва Висшата партийна школа на Коминтерна в Москва (1932 – 1933). Учи в Софийския университет, но е изключен, след като напада български офицер в защита на свой другар-комунист. След това е привлечен като инструктор на ЦК на БКМС.

През 1937 г. е назначен за сътрудник на съветския военен аташе в София и започва работа за съветското Главно разузнавателно управление, създавайки резидентурна група с клонове в София, Пловдив и Варна.[1] През 1942 година дейността му е разкрита и е осъден на 5 години затвор.[1] По същото време неговият брат Петър Богданов е разстрелян по процеса срещу ЦК на БКП.[1]

След 9 септември 1944 г. Богданов е освободен от затвора и става началник на контраразузнавателното Отделение „Б“ в „Държавна сигурност“.[1] В края на 1948 година е отстранен от контраразузнаването и след кратък престой начело на Следствения отдел на „Държавна сигурност“ е напълно отстранен от службите.[1] За кратко е завеждащ културния сектор в Комитета за наука, изкуство и култура под прякото ръководство на бъдещия лидер на БКП Вълко Червенков.

На 21 септември 1949 г. Богданов е арестуван и подложен на жестоки изтезания от доскорошните му колеги.[1] През 1951 г. е осъден на 15 години затвор с обвинение, че е привърженик на Трайчо Костов. Излежава присъдата си в Бургаския затвор и в концлагера „Белене“. През 1956 г. е освободен предсрочно и реабилитиран.

Работи в „Българска кинематография“ и „Българска фотография“.[2] В периода 1965 – 1969 г. е търговски аташе в Швейцария. От 1970 г. е съветник на министъра на земеделието и после съветник в Държавния комитет по туризма. През 1981 г. е арестуван, разследван и изключен от БКП заради изнасяне на мемоарите на Благой Попов в Швейцария.

Умира в Саарбрюкен на 28 май 1986 г.[3] През 1991 г. посмъртно са издадени спомените му „Две смърти няма, а без една не може“.[4]

  1. а б в г д е Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 98.
  2. Богданов, Петър и Христов, Христо. Червеният терор без маска. Спомени, записки и разговори от, със и за съветския агент, комунист, началник в ДС, политически затворник и дисидент Стефан Богданов. София, Ciela, 2021. ISBN 9789542 836544. с. 177, 181.
  3. Богданов, С. Две смърти няма, а без една не може. 1991, с. 143
  4. Биография, agentibg.com