Стефка Георгиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефка Георгиева
българска архитектка
Родена
Починала
2004 г. (80 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Технически университет - Мюнхен
Държавна политехника[1]
Архитектура
Академия Мюнхенски технически университет (1940 – 1943), Държавна политехника (1947)
Направление архитектура
Семейство
Съпруг проф. инж. Левчо Маноилов

Стефка Кръстева Георгиева-Маноилова е българска архитектка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена на 7 август 1923 г. в село Джулюница, Търновско.

Започва да учи архитектура през 1940 г. в Техническия университет в Мюнхен, но поради Войната прекъсва следването си в Германия, като по-късно продължава в София и завършва в Държавната политехника 1947 г.

От 1948 г. е проектантка в ЦАПО (Централна архитектурно-проектантска организация), по-късно преобразувана в „Главпроект“, София, където от 1973 г. е ръководител на ателие. По нейни проекти са построени много обществени и жилищни сгради и комплекси – хотелите „Люляк“ и „Мак“ в курортен комплекс „Златни пясъци“ (1956 – 1959). Като част от колектива на арх. Никола Николов проектира със свой екип хотелите „Бор“, „Нарцис“ и ресторант „Дюни“ (1958 – 1960) в курортен комплекс „Слънчев бряг“, спортна зала за тенис „София“ (1968) в София, ресторант „Воденицата“ над Драгалевци (1970), жилищна група с 3 високи блока за дипломатическия корпус в София (1972), хотелски комплекси „Черно море“ и „Фрегатата“ и други хотели и ресторанти също в „Слънчев бряг“ (1972 – 1973), градоустройствен план и хотел на Държавния съвет в правителствена резиденция „Бояна“, в София (1974) с активно участие на художниците Марин Върбанов, Сун Върбанова, Ст. Николов, Димитър Балев, Никола Тузсузов, Иван Ненов и др., вили резиденции за Държавния съвет в Парк Евксиноград (1976) и др. Проектира много павилиони на НРБ в чужбина. Последната ѝ държавна месторабота е в „Софпроект“.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България в 7 тома, т.2 (Г-З), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1981 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]