Струма (кораб)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Струма.

Мемориал на „Струма“ в Холон, Израел
Мемориал на „Струма“ в Ашдод, Израел, от 1991 г.[1]

„Струма“ е моторен кораб, превозвал еврейски бегълци от Румъния за Палестина през Втората световна война.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Корабът е построен от британската корабостроителница „Палмърс“ по поръчка на аристократа Хенри Пажет през 1867 г. Луксозната яхта е наименувана „Ксанта“. Представлява тримачтова шхуна с метален корпус, задвижвана от парен двигател.

Впоследствие неколкократно сменя собственика си, а с това и името си. През 1916 г. яхтата е закупена от гръцка компания, която я ползва като крайбрежен търговски кораб. През 1930-те години едната мачта е премахната, а парният двигател е сменен с дизелов, вероятно за втора употреба.[1]

През 1932 г. е закупена от българина Димитър Кенков, който я преименува на „Македония“ и я ползва за превоз на добитък по река Дунав. През 1941 г. Кенков я продава на Compañia Mediterranea de Vapores Limitada, контролирана от гръцкия корабен агент Жан Панделис, който я преименува на „Струма“ и я регистрира под флага на Панама.[2]

Констанца – Босфор[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. еврейски организации наемат „Струма“ от Жан Панделис да превози еврейски бежанци от Румъния до Палестина. На 12 декември 1941 г. корабът напуска пристанище Констанца с 10 души български екипаж начело с капитан Григорий Горбатенко (от руски произход) и със 781 пътници (при капацитет 100 души). На пътниците е позволено да вземат по 20 килограма багаж, но много от ценностите им са конфискувани от румънските митничари.

На няколко пъти корабният дизелов двигател спира да работи и се налага „Струма“ да бъде теглена на буксир. Корабът достига до Истанбул, където остава в пристанището, докато се решава съдбата на пътниците. Британските дипломати настояват пред турските власти да не позволят на кораба да продължи по пътя си, тъй като следват политика на минимизиране на еврейската имиграция към Палестина. Турция, от своя страна, не позволява на пътниците да слязат от кораба на нейна територия.[1]

Потопяване[редактиране | редактиране на кода]

Дизеловият двигател така и не е поправен, докато корабът е в Истанбул. На 23 февруари 1942 г., след безуспешни преговори, корабът е закачен на буксир и изведен обратно през Босфора в Черно море, на около 10 мили от брега. Сутринта на следващия ден 24 февруари, безпомощният кораб, останал без двигател, е взривен.

Като възможни причини за взрива са разглеждани попадане на заложена мина и торпилиране с торпедо. Най-вероятно корабът е торпилиран от съветската подводница „Щ-213“. Загиват 768 мъже, жени и деца, оцелява само 19-годишен мъж.[1][3][4][5]

Подводницата „Щука 213“... вижда на сутринта на 24.02.1942 г. неохранявания вражески съд „Струма“... Корабът беше успешно торпилиран от разстояние 1118 метра и потопен... Младши офицерите... Командирът на поделението и сержантите... и морякът на Червения флот, който е изстрелял торпедото..., са показали храброст.

— Съветски военни архиви[6][7]

Съветската подводница „Щ-213“, връзката с която е загубена още от 29 септември 1942 г., най-вероятно е потопена в района около Констанца от германския преследвач „Ксантен“ на 14 октомври 1942 г.[1][3][4][5]

Според разследване на руския писател Михаил Кожемякин има някои важни разминавания между сведенията от отделните източници за участието на подводница „Щ-213“:[8]

  • оцелелият за време на удара сочи „разсъмване“ и „ранно утро“, а според рапорта от подводницата изстрелът е в 9 ч. 45 мин. местно време;
  • шхуната е с водоиместимост от 642 брт, а командирът на подводницата докладва за 7000-тонен съд;
  • корабът е без двигател, на дрейф, а командирът рапортува, че съдът се движи със скорост 3 възела/час;
  • при проведено търсене (2000) в района не са открити останки от надводен кораб, а от руска подводница от 1917 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Атанас Панайотов. ГИБЕЛТА НА БЪЛГАРСКИЯ „ТИТАНИК“ – през 1942 година съветска подводница потапя кораба „Струма“. ExtremeCentrePoint, Wednesday, 10 март 2010
  2. Lloyd's Register of Shipping. London, Lloyd's Register, 1932. Посетен на 25 March 2013.
  3. а б Rohwer, Jürgen. Die Versenkung der Judischen Flüchtlingstransporter Struma und Mefkura im Schwartzen Meer Feb. 1942 – Aug. 1944. Frankfurt am Main, Bernard Graefe Verlag für Wehrwesen, 1964. (на немски)
  4. а б „Щ-213“, в „Советские подводные лодки“, Narod.ru, 23 април 2008 ((ru))
  5. а б «Щ-213» подводная лодка X серии, във „Великая Отечественная под водой“, sovboat.ru
  6. D. Frantz, C. Collins, Death on the Black Sea: The Untold Story of the Struma and World War II's Holocaust at Sea, HarperCollins, 2003, ISBN 0-06-621262-6.
  7. Alexander Zvielli (18 август 2000). „Soviet fire, cold hearts claimed 'Struma' passengers“. Jerusalem Post.
  8. Кожемякин, Михаил Владимирович. Трагедия у устья Босфора 24.02.1942, или была ли роковая ошибка Щ-213?. // zhurnal.lib.ru. Посетен на 2020-03-06.
     Портал „Македония“         Портал „Македония