Султана Суружон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Султана Сурожон)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Султана Суружон
художничка
Родена
Починала

Етнос евреи
Образование Национална художествена академия
Братя/сестри Леон Суружон

Султана Сабитай Суружо̀н е българска художничка от еврейски произход.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 май 1904 г.[1], според други източници през 1900 г.[2], в Нови пазар, по-голяма сестра е на цигуларя Леон Суружон. През 1927 г. завършва живопис при Цено Тодоров и декорация при Харалампи Тачев в Държавната художествена академия. През 1931 г. става член на Дружеството на жените художнички, дружество „Родно изкуство“ и в това на Южнобългарските художници. През 1932 г. се изявява в сдружението „Художници евреи в България“. От 1933 г. е член на художествения комитет на еврейското културно дружество за литература и изкуство „Пробуда“. През 1938 г. заминава за Париж, където е приета в Дружеството на френските независими художници и участва в изложба в Гран пале с три композиции на голи тела. От 1953 г. се установява в Тел Авив, Израел. Загива в автомобилна катастрофа на 18 януари 1962 г. в Бат Ям.[1][3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Султана Суружон рисува предимно портрети, голи тела, натюрморти и пейзажи. Творбите ѝ изразяват богата емоционалност, изразена с меки пастелни тонове. Централно място в творчеството ѝ заема образът на жената. През 1931 г. участва в обща художествена изложба в София и в изложбата на жените художнички. През 1965 г. е организирана посмъртна изложба в Тел Авив.[1] През 1955 г. участва в колективна изложба, с още двама художници, в Барселона, а през 1957 г. в обща художествена изложба на израелските художници в Тел Авив. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия в София, Софийската градска художествена галерия, музея в Тел Авив, както и в много частни колекции в Израел, България, Испания, Швейцария, Канада, САЩ и Бразилия.[2]

По-известни нейни творби са:[1]

  • „Майка с дете“ (1932)
  • „Автопортрет“ („Тоалет“, 1932)
  • „Голи женски тела“ (1946)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4305.
  2. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 3. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006. ISBN 954-322-102-2. с. 59.
  3. Изложба напомня за Султана Суружон – основателка на феминисткото движение в България. // kafene.bg, 1 октомври 2013 г. Посетен на 1 юли 2016 г. Архив на оригинала от 2016-08-26 в Wayback Machine.