ТЕЦ Русе Изток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ТЕЦ Русе Изток
Bulgaria location map.svg
43.865° с. ш. 26.0111° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Русе, България
Собственик Топлофикация Русе
Гориво въглища
Турбини 6
Капацитет 400 MW
Открита 1964
Уебсайт www.toplo-ruse.com

ТЕЦ Русе Изток е топлоелектрическа централа в град Русе, България. В момента е най-мощната действаща ТЕЦ на територията на Северна България.

Проектната електрическа мощност на централата е 400 MW, осигурена от 6 турбини, а проектната топлинна мощност от регулируемите пароотбори на турбините е 624 MW.

Етапи на изграждане[редактиране | редактиране на кода]

ТЕЦ „Русе - Изток“ е изградена на четири етапа:

  • Първи етап – 1964 г.: Изграждане на 2 парни котела тип 1В-220-96 и две пароотборни турбини тип ПТ-30-90/12/1,2 с оборудване от Чехия;
  • Втори етап – 1966 г.: Кондензационен блок №3 тип 1В-365-139 и турбогенератор тип К-110-130/33,6 с оборудване от Чехия;
  • Трети етап – 1971 г.: Кондензационен блок тип 1В-365-13 и турбогенератор тип К-110-130/33,6 с оборудване от Чехия;
  • Четвърти етап - 1985 г.: Изграждане на четири парни котли тип БКЗ-220-100 Ж и две пароотборни турбини тип ПТ-60-90/13/1,2 с оборудване от Русия.

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Парогенераторите в ТЕЦ „Русе - Изток“ са проектирани за изгаряне на въглища марка „Т“ от внос. По проект за разпалване на парогенераторите е предвидено котелно гориво (мазут). Направена е реконструкция на разпалващите уредби на ПГ4 и ПГ5 за разпалване с природен газ, като е запазена възможността за разпалване и с котелно гориво.

Електрическата мощност се осигурява от:

  • 2 кондензационни парни турбини с регулируеми пароотбори ПТ-30-90/12/1,2 с номинална проектна мощност по 30 MW;
  • 2 кондензационни парни турбини за производство само на електрическа енергия К-110-130/33,6 с номинална проектна мощност по 110 MW;
  • 2 кондензационни парни турбини с регулируеми пароотбори ПТ-60-90/13/1,2 с номинална проектна мощност по 60 MW.

Връзката на централата с електропреносната мрежа се осъществява чрез 4 електропровода 110 kV, присъединени в открита разпределителна уредба ОРУ-110 kV в ТЕЦ „Русе-Изток“. Връзката с електроразпределителната мрежа се осъществява чрез закрита разпределителна уредба ЗРУ 20 kV.

Топлопреносна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Топлопреносната мрежа обхваща парни магистрали, водни магистрали за гореща вода и дворни мрежи. Основните съоръжения са:

  • северна парна магистрала;
  • южна парна магистрала;
  • „Захар-Био“ парна магистрала;
  • северна водна магистрала;
  • южна водна магистрала;
  • централна водна магистрала;
  • групови и индивидуални абонатни станции.

Към 31 октомври 2014 г. общата дължина на топлоснабдителната мрежа за битово-гореща вода е 79130 метра. „Топлофикация Русе“ ЕАД снабдява с гореща вода за отопление и хигиенно-битови нужди 18940 aбонати, в т.ч. 1094 стопански субекти, 130 бюджетни организации и 17 716 битови потребители.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • първа копка 12 октомври 1961 г.;
  • пролетта на 1962 г. - започване строителните работи;
  • края на 1963 г. - започване на монтажните работи;
  • 27 декември 1964 г. започване на експлоатация (първи етап);
  • 1966 г. завършване на втори етап;
  • 17 април 1971 г. завършване на трети етап;
  • 1985 г. завършва четвърти етап: изграждане на 4 парни котела по 220 t/h и 2 турбини с мощност по 60 MW - руско оборудване. С това електрическата мощност на централата се увеличава с 30%, а паро- и топлоснабдителните й възможности нарастват повече от 2,5 пъти.

Блокове 3 и 4 са предназначени само за производство на електрическа енергия, а всички останали турбогенератори имат техническа възможност за производство на електрическа и топлинна енергия.

На територията на централата се намират едни от най-високите комини в България - 2 по 180 м и един с височина 100 м.

Централата е собственост на Топлофикация Русе ЕАД, която през 2007 г. е купена от словенската компания „Холдинг Словенске електрарне“. От 2010 г. дружеството е 100% собственост на руската компания Мечел.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Списък на най-високите комини в България