Теменужки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теменужки
Бонбони виолетки
Бонбони виолетки
Видсладкарско изделие
Произход Испания
Създаден1915
Описаниебонбон
Основни съставкиглюкозен сироп, захар, киселина, ароматизант теменужка, оцветители
Теменужки в Общомедия

Теменужките, известни и като виолетки, са вид бонбони, направени от цветове на горска теменуга (Viola odorata), кристализирани в захар. По произход са от Испания, 1915 г.

Рецепта[редактиране | редактиране на кода]

За производството на бонбони теменужки се ползват свежи цветове събрани през март. Рецептата се състои в покриване на цветовете със захар и след това кристализиране.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Теменужките са малки бонбони с виолетов цвят. Размерът им е почти 2 см. в диаметър, с форма на пет венчелистчета, имитиращи цветовете на горската теменужка.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Испания[редактиране | редактиране на кода]

В Испания има теменужките са известни като „caramelo de violeta“. Размерът им е 2 см в диаметър и имат формата на виолетка с пет венчелистчета. За първи път са направени от Висенте Сола през 1915 г. в неговата сладкарница в Мадрид, La Violeta.[1]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Теменужките са френски специалитет в град Тулуза (на френски: Violette de Toulouse)[2] от 1818 г.[3] Името „виолетка на Тулуза“ (violeta de Tolosa) е регистрирана търговска марка.

В района на Тулуза има и само ароматизирани с теменужки бонбони наречени bonbons a la violeta, направени като традиционни бонбони, а не от естествени цветове, покрити със захар.[4]

Белгия[редактиране | редактиране на кода]

„Теменужките от Лиеж“ са кристализирани в захар бонбони, специалитет от региона на Лиеж в Белгия от 1895 г. Произвеждат се в Спримон, южно от Лиеж, от сладкарница Gicopa.

България[редактиране | редактиране на кода]

В България се произвеждат от Захарни Заводи. [5] Съставки: захар, глюкозен сироп, киселина: лимонена киселина, ароматизант виолетка, оцветители: кармини и брилянтно синьо FCF. Може да съдържа следи от млечни продукти.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Manuel Martínez Llopis, La dulcería española, Alianza Editorial, Dulcería típica de Madrid, 1999.
  2. Maguelonne Toussaint-Samat, (1994), „A History of Food“,Wiley-Blackwell, pp:556
  3. Commerce. Candiflor cristalise la violette depuis 1818 // 7 décembre 2006. (на френски).
  4. Maguelonne Toussaint-Samat, A History of Food, Ed. Wiley-Blackwell, 1994, p. 556.
  5. Български производител
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caramelo de violeta в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​