Направо към съдържанието

Темко Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Темко Попов
Темко Поповић
ранен македонист

Роден
1855 г.
Починал
1929 г. (74 г.)

Темистокли (Темко) Стефанов Попов или Попович (на сръбски: Темко Поповић; на македонска литературна норма: Темко Попов) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.

Роден е в Охрид, където завършва основно гръцко училище, а след това завършва и гимназия в Атина. В Атина работи в различни православни агенции, както и в редакциите на различни вестници. След това работи като учител в Одрин. По-късно е домакин в Българската мъжка гимназия в Битоля. По-късно се мести в София, където заедно с Наум Евров, Коста Групчев и Васил Карайовов основават македонисткия Таен македонски комитет. Подгонен от българските власти в края на август 1886 година той се мести в Белград, където води тайни преговори със сръбското правителство по македонския въпрос. В резултат участва в учредяване на така нареченото Дружество на сърбомакедонците в Белград.

От Белград той е изпратен от сръбските власти в Солун, където успява да се внедри на работа като домакин в Българската гимназия. Пропагандата му е толкова успешна, че през януари 1887 година в Солунската гимназия избухва ученически бунт, в резултат на който група ученици, приемат предложението да отидат и да учат безплатно на разноските на дружество „Свети Сава” в Белград. Официален водач на бунта е Панто Кондов от Прилеп, а идеен подбудител Темко Попов. След това той е прогонен от гимназията.

От 1887 до 1913 година Темко Попович е на сръбска дипломатическа служба последователно в Солун, Цариград и Атина. През 1889 година в Солун завършва текста на брошурата за политичката ситуация в Македония, под наслов „Кой е крив“.[1] През 1908-1909 живее в Цариград, където е сръбски депутат в Отоманския парламент и издава вестник „Цариградски гласник“. По-късно работи в сръбската легация в Атина до края на Балканските войни, след което се мести в Сърбия. През 1918 година е назначен за сръбски кмет на Охрид. През 1921 година е назначен за инспектор в земеделската служба в Битоля, където се пенсионира.[2]

По повод на Попов, Кузман Шапкарев пише в писмо до Марин Дринов от 10 септември 1888 г.:

...Един изрод - Темко Попов, който е син на охридския незаконороден гръковладички син, Стефан Владиков, бивш предател на покойния Димитър Миладинова... Темко Попов и Коста Групчев - днес и двамата тези глождат кокалите на сръбското в Цариград посолство, като го лъжат, че ще обърнат македонските българи на старосърби...
  1. Попов, Темко. Кой е крив
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1189. (на македонска литературна норма)