Теодор Зисис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Зисис
Θεόδωρος Ζήσης
гръцки православен духовник, протопрезвитер
Роден
1941 г. (77 г.)
Философия
Регион Западна философия

Протопрезвитер Теодор Н. Зисис (на гръцки: Θεόδωρος Ν. Ζήσης) е гръцки духовник и учен богослов, преподавател в Солунския университет,[1][2] един от основните противници на участието на православни църкви в икуменическото движение.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1941 в Панагия на Тасос в семейството на свещеник,[3] пето от общо седем деца. През 1945 година семейството му се заселва в гюмюрджинското село Меси, където баща му е назначен за свещеник. Там Теодорос завършва основно образование. От 1953 до 1961 година учи в духовното училище в Ксанти,[2] след което през 1965 година завършва с отличие Богословския факултет на Солунския университет.[2][1] Като отличник е приет да учи в Юридическия факултет, но прекъсва, защото започва кариера като преподавател в Богословския. От 1966 до 1968 година служи на религиозна служба в армията. Жени се за богослова Христина Булаки, преподавател по история на славянските и другите православни църкви в Богословския факултет в Солун, с която има две деца.[2] През 1971 година в Богословския факултет в Солун защитава докторска дисертация в областта на историческото богословие на тема „Човекът и Вселената в Божието домостроителство според учението на Свети Йоан Златоуст“ при професор Панайотис Христу.[3] През 1972 – 1973 година специализира в Западна Германия.[3]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1973 година става доцент в Солунския Богословски факултет с труда „Изкуството на девствеността. Светите отци на Църквата в защита на безбрачието“. През 1979 – 1980 година отново специализира в Бон, Западна Германия, и от 1980 година е професор по патрология в Солун с труда „Геннадий II Схоларий. Житие – писания – учение“. През 1982 година след разделянето на Богословския факултет на две катедри е в тази по пастирско и социално богословие, като два пъти е неин декан.[3]

Работи като научен сътрудник в Центъра за византийски изследвания на Солунския университет (1970 - 1974).[1] Още при създаването на Патриаршеския институт за светоотечески изследвания при манастира Влатадес през 1965 година става негов сътрудник, а през 1977 - 1986 година е негов заместник-директор. Същевременно е редактор на списанието на Института „Клирономия“.[3]

През 1970 година става сътрудник на Центъра за византийски изследвания.[3] Директор е на катедрата за византийско богословие в Центъра за византийски изследвания (1988-1998) и директор на Центъра (1991-1995 г.).[1][3] Член е на редакцията на органа на центъра „Византина Симикта“. Дълги години е председател на Съюза на богословите на Северна Гърция и издава списанието на Съюза „Теологос“.[3] Владее немски и френски език. Автор е на много статии и студии в научни списания, както и на монографии.[1][3]

Става част от клира на Вселенската патриаршия. Ръкоположен е за дякон през декември 1990 г. и за презвитер през март 1991 г. в манастира „Света Анастасия Узорешителница“, в който служи до началото на 1993 година. От април 1993 година служи в храма „Свети Антоний“ в Солун.[3]

Позиции спрямо икуменизма[редактиране | редактиране на кода]

Зисис представлява Вселенската патриаршия и Еладската църква в междухристиянски срещи – участва в диалога със старокатолиците и католиците. Участва и в междуправославни срещи по подготовката на Всеправославния събор през 2016 година.[3]

За критика на неприемливите според него от православна гледна точка документи, оправдаващи унията, подписани през 1993 година на срещата в Баламанд, Константинополската патриаршия му забранява да участва в диалога с католиците. В 1998 година основава Обществото за православно просвещение и ръководи издаването на богословския тримесечен алманах на Обществото „Теодромия“.[3]

През 2001 година влиза в конфликт с Атинския архиепископ Христодул по време на подготовката на визитата на папа Йоан-Павел II в Атина. Протойерей Теодор смята, че под ръководството на архиепископ Христодул Еладската църква, вследствие на продължаващите тесни контакти със Световния съвет на църквите и с представители на други религии, се е отклонила от апостолския и светоотческия път и върви по пътя на междухристиянския синкретизъм, по пътя на „всеереста на икуменизма“. През юни 2005 година на протойерей Теодор е наложено запрещение да служи, което през септември с. г. е свалено след натиск от клирици.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Име Име Място Година
Άνθρωπος και κόσμος εν τη οικονομία του Θεού κατά τον ιερόν Χρυσόστομον Човекът и Вселената в Божието домостроителство според учението на Свети Йоан Златоуст Солун 1971
Τέχνη Παρθενίας. Η επιχειρηματολογία των Πατέρων περί της εν Χριστώ αγαμίας και αι πηγαί αυτής Изкуството на девствеността. Светите отци на Църквата в защита на безбрачието Солун 1973, 1996
Νικήτα Σεϊίδου, Λόγος κατὰ Ευστράτιου Νικαίας, Θεσσαλονίκη 1976 Никита Сеид и неговият „Трактат против Евстратий Никейски“ Солун 1976
Νικολάου Μουζάλωνος, Περί εκπορεύσεως του Αγίου Πνεύματος Николай Музалон „За нахождението на Светия дух“ Солун 1978
Γεννάδιος Β´ Σχολάριος. Βίος – συγγράμματα – διδασκαλία Генадий II Схоларий. Житие – писания – учение Солун 1980, 1988, 2006
Επιστημονική Τεχνογραφία. Πως γράφεται μία επιστημονική εργασία Наумна технография. Как се пише научен труд Солун 1985, 1992, 1996.
Ο πατριάρχης Γρηγόριος Ε´ στη συνείδηση του Γένους Патриарх Григорий V в народната памет Солун 1986
Εισαγωγή στον Πλάτωνα Въведение в Платон Солун 1989, 1996
Θεολόγοι της Θεσσαλονίκης Солунските богослови Солун 1989, 1996
Οι λαϊκοί στην Ορθόδοξη Εκκλησία Миряните в Православната църква Солун 1991
Κωνσταντινούπολη και Μόσχα Константинопол и Москва Солун 1991
Επόμενοι τοις Θείοις Πατράσι. Αρχές και κριτήρια της Πατερικής Θεολογίας Следвайки Светите отци. Начала и критерии на Патристичното богословие Солун 1993.
Ουνία. Η καταδίκη της Унията. Осъждането ѝ Солун 1993
Φραγκέψαμε. Η ευρωπαϊκή μας αιχμαλωσία Озападнихме се. Нашето европейско робство Солун 1994
Η Ορθοδοξία των Αντιχαλκηδονίων Μονοφυσιτών Православието на антихалкидонците монофизити Солун 1994
Ουνία. Νεώτερες εξελίξεις Унията. Новите развития Солун 1994
Ορθοδοξία και Οικολογία Православие и екология Солун 1994
Ψυχαγωγία. Κοσμική και Χριστιανική Отдих. Мирски и християнски Солун 1994
Οι εικόνες στην Ορθόδοξη Εκκλησία Иконите в Православната църква Солун 1995.
Είναι οι Αρμένιοι Ορθόδοξοι; Οι θέσεις του Μ. Φωτίου Православни ли са арменците? Позицията на Фотий Велики Солун 1995
Τα γηρατειά. Ένα μεγάλο υπαρξιακό και κοινωνικό πρόβλημα Старостта. Един голям житейски и социален проблем Солун 1995
Ορθοδοξία και Ἑλληνισμός. Νέα αιχμαλωσία καί αντίσταση Православието и елинизмът. Новият плен и съпротивата Солун 1995
Η ανατροφή των παιδιών κατά τον άγιο Ἰωάννη Χρυσόστομο Възпитанието на децата според Свети Йоан Златоуст Солун 1998
Θεσσαλονίκη, η φιλομόναχος Солун, монахолубивият Солун 1998
Η Ροτόντα του Αγίου Γεωργίου. Οι λόγοι της διαμάχης Ротондата „Свети Георги“. Причините за конфликта Солун 1998.
Θεολογική Σχολή Θεσσαλονίκης. Η προσφορά της (1942-1992) Солунският богословски факултет. Дейността му (1942 – 1992) Солун 1998
Μοναχισμός. Μορφές και θέματα Монашеството. Лица и теми Солун 1998[1]
Ηθικά κεφάλαια Етически глави Солун 2002
Ιεράρχες εθνάρχες: Γρηγόριος Ε΄- Χρυσόστομος Σμύρνης – Χρύσανθος Αθηνών – Σεβαστιανός Δρυϊνουπόλεως Йерарси народни лидери: Григорий V – Христостом Смирненски – Хрисант Атински – Севастиан Дринуполски Солун 2003
Διαθρησκειακές συναντήσεις: Άρνηση του Ευαγγελίου και προσβολή των Αγίων Μαρτύρων Междурелигиозните срещи. Отказ от Евангелието и атака срещу светите мъченици Солун 2003
Τα όρια της Εκκλησίας: Οικουμενισμός και Παπισμός Границите на Църквата. Икуменизъм и папизъм Солун 2004
Κολλυβάδικα: Άγιος Νικόδημος Αγιορείτης, Άγιος Αθανάσιος Πάριος Коливадското движение: Свети Никодим Светогорец, Свети Атанасий Парижки Солун 2004
Ἐκκλησία καὶ ποδόσφαιρο Църквата и футболът 2004

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е π. Θεόδωρος Ζήσης, ἡ παρρησιαστικὴ ἀναφορὰ στὸν πατερικὸ λόγο. // Κέντρο Λειτουργίας και Διαχείρισης Δικτύου - ΕΚΠΑ. Посетен на 2017-03-21.
  2. а б в г Πρωτ. Θεόδωρος Ζήσης - Βιογραφικό. // Ιερά Μονή Παντοκράτορος Μελισσοχωρίου. Посетен на 2017-03-21.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Протоиерей Феодор Зисис. Благое непослушание или худое послушание?. // Благодатный огонь. Посетен на 2017-03-21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция