Тиос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карта на римските провинции към 400 г.н.е

Тиос е античен град, разположен на южното крайбрежие на Черно море, около устието на река с античното име Билеус (Billaeus) [1] Днес градът се нарича Филиос, лежи на едноименната река и се намира на територията на република Турция.

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан като колония на Милет през 7 век пр.н.е. [2] Според Страбон градът е известен като родно място на Филитер, основател на династията на Пергам.[3]

В началото на 3-те век пр.н.е. Тиос се обединява с градовете Кромна, Цитор и Амастрис, но към 282 г. пр.н.е. отново съществува като самостоятелен град.

През античността през Тиос е преминавал търговски път с пристанще. Градът е бил известен и като местен административен център.

Тиос спада към Витиния, но последният ѝ цар Никомед IV Филопатор завещава владенията си на Рим и след смъртта му през 74 г. пр.н.е Витиния става римска провинция, което става повод за Третата Митридатова война[1]. Войната завършва през 63 г. пр.н.е с неуспех за Митридат, който се самоубива.

Император Теодосий I (379 – 392) включва града в новообразуваната провинция Хонория, носеща името на сина му Хонорий. По-късно, през 535 г., император Юстиниан I обединява провинциите Хонория и Пафлагония, като в декрета му изрично е упоменат град Тиос[4].

Епископски център[редактиране | редактиране на кода]

След приемането на християнството за официална религия в Римската империя, градът става център на епархия начело с епископ. Френският историк и теолог Мишел льо Киен посочва следните епископи [5]:

През византийския период[редактиране | редактиране на кода]

По време на Византийското владичество градът запазва своя облик на търговски и пристанищен град и административен център.

Проучване на замъка[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. и 2007 г. са проведени археологически разкопки на мястото, където се е издигал замък. Разкрита е стена и струпвания на средновековна керамика. Извършените археологически проучвания представят нагледно късновизантийския замък на град Тиос. Забелязва се известно икономическо развитие през този период. Изградените жилища лежат върху останките на по-стари сгради. Наличието на замък говори за обстановката през периода XIII – XV век.

Замъкът е разположен на 75 m надморска височина. Терасиран е на три нива и е защитен от крепостна стена. В средната тераса се наблюдават останки от сгради. От западната страна ясно се виждат следи от средновековна фортификация. Сред нея е сводеста порта, която е реконструирана. При проучванията е направен сондаж в близост до две от кулите. Открити са фрагменти от керамика, животински кости и обработени камъни. Открита е и стена, изградена от два реда плочести камъни със спойка от чакъл, която е с вкопани основи до 60 – 80 cm.

Открита средновековна керамика.[редактиране | редактиране на кода]

Открити са над 150 фрагмента от глазирана керамика, 144 от които са групирани в 35 типа, въз основа на украсата. Открити са и над 500 неглазирани фрагмента, като по-голяма част от тях са от съдове, използвани за съхранение или транспорт. Разнообразието сред керамичните съдове е доказателство за търговията, извършвана по морски път в Черно море. Част от фрагментите имат Средиземноморски произход. Това показва, че морската търговия не се е ограничавала единствено в пределите на Черно Море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Антични владетели и монети от Витиная
  2. Miletos, the ornament of Ionia: a history of the city to 400 B.C.E. By Vanessa B. Gorman Page 70 ISBN 0-472-11199-X
  3. Strabo, Geography 5.3.8
  4. Novella 29 of Justinian
  5. Michel Lequien, Oriens christianus in quatuor Patriarchatus digestus, Paris 1740, Tomus I, coll. 575 – 576]
  • Anderson 2009. W. Anderson. Late Byzantine Occupation of the Castle at Tios. In: Anatolia Antiqua, Tome 17, 2009. pp. 265 – 277.