Тлателолко
| Тлателолко | |
| — квартал — | |
 | |
  Тлателолко | |
| Страна |  Мексико |
|---|---|
| Част от | Мексико |
| Тлателолко в Общомедия | |
Тлателолко или Тлатилолко, от „тлали“ земя; „телоли“ хълм; „ко“ място, буквално преведено – „в малкия хълм на земята“, е важен квартал на Мексико сити, в община Куатемок, чийто исторически център е площадът Пласа де Трес Културас (площад на трите култури). Площадът е заобиколен от 3-те страни от археологически разкопки от ацтекското минало на града, храм от 16 век Темпло де Сантяго и служебен комплекс. В недалечното минало комплексът е бил подведомствен на Министерството на външните работи, а сега принадлежи на Националния автономен университет на Мексико.
Значим пазарен град по време на ацтекското (доколумбово) Мексико, Тлателолко днес е един от най-важните археологически райони в долината на Мексико. Намира се в близост до църквата и манастира апостол Сантяго (Santiago Apóstol), построени през 1530-те с камъни от разрушените храмове на ацтеките. Там се е намирал и францисканският колеж „Санта Крус де Тлателолко“ (Santa Cruz de Tlatelolco) – център за запознаване на мехиките в теологичните учения на завоевателите[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Жилищният комплекс на испански: Unidad Habitacional Nonoalco-Tlatelolco Ноноалко Тлателолко, построен през 1960-те години, е обслужван от станция на столичното метро. Тук се намира и пирамидалната сграда Банобрас, в която се помещава карильон (камбанария) с 47 камбани. Със 125-те си метра височина, това е най-високата камбанария в света. Друга сграда, покрита с бял мрамор, е бившата сграда на Секретариата на Министерството на външните работи на Мексико.
Договор за неразпространение на ядреното оръжие
[редактиране | редактиране на кода]
Тук на 14 февруари 1967 г. е подписан договорът от Тлателолко[2] за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка. Всички страни от региона, с изключение на Бразилия и Аржентина, подписват договора.[3] Всички страни подписали договора го ратифицират, но Протокол № 1 от договора не е ратифициран от Американския сенат.[4]
Погромът на студентските протести
[редактиране | редактиране на кода]На 2 октомври 1968 г. на Площада на трите култури офанзива на мексикански военни части потушава протестните демонстрации на студенти и граждани, състояли се от следобяда до ранните часове на нощта, 10 дни преди откриването на Летните олимпийски игри в Мексико.
Земетресението от 1985
[редактиране | редактиране на кода]На 19 септември 1985 г. много жилищни сгради в този район са разрушени от силно земетресение с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер. Високата 58 метра 15-етажна жилищна кооперация „Нуево Леон“ (на испански: Nuevo León) е срутена до основи от земетресението и погубва всичките си обитатели.[5] Сградата става символ на солидарността на мексиканския народ с жертвите на земетресението и на недоволството на хората заради небрежността на правителството да коригира строителните изисквания[6] за земетръсния район и да отреагира адекватно след бедствието.[7] В спасителните операции и разчистването на развалините се включва дори тенорът Пласидо Доминго, чиито роднини живеели там. Днес е запазен квадрат от очертанията на основите на кооперацията.
Университетски културен център
[редактиране | редактиране на кода]Университетският културен център „Тлателолко“ е стратегически проект на Националния автономен университет на Мексико (UNAM]]). Архитектурният комплекс, който почти 4 десетилетия служи като секретариат на Министерството на външните работи,[8] е подарен на Университета през ноември 2006 г. с цел създаване на голямо културно пространство, което да насърчава и обогатява, чрез обществени културни проекти, живота на населението от северната част на столицата. В целите на центъра заляга да се разшири приложението на академичната програма на Университета в духовната сфера.
По повод на стогодишния юбилей на УНАМ културният център „Тлателолко“ покрива фасадата си с неонови геометрични фигури в червено и синьо. Инсталирани са от Томас Гласфорд (Thomas Glassford), инсталацията е наречена „Фарът Чипе-Тотек“. Творбата е вдъхновена от мита за ацтекското божество Чипе-Тотек, което според митологичния разказ се обличало в кожите на враговете си по време на култовите церемонии.[9] Сградата на центъра е по проект на мексиканския архитект Педро Рамирес Васкес. Центърът е разположен в югоизточната част на жилищния комплекс „Ноноалко – Тлателолко“ (исп. Habitacional Nonoalco-Tlatelolco, Абитасионал Ноноалко – Тлателолко). На север са археологическите обекти на Тлателолко и Площада на трите култури, на юг – Авенида „Рикардо Флорес Mагон“, на запад – централната градска артерия „Ласаро Карденас“, а на изток – специализирана зона за услуги.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Площадът Пласа де лас Трес Културас -
Пред станцията на метрото
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Съвременната литература използва доста по-директни квалификации срещу методите на индоктриниране на индианците от предимно францискански и йезуитски монаси, но източниците са бледи и противоречиви.
- ↑ Epstein, W., (2001). The making of the treaty of Tlatelolco. J. of the History of International Law 153: 153 – 79. William Epstein was for many years Director of the Disarmament Secretariat of the U.N. He prepared the first draft for of the Treaty.
- ↑ John R. Redick (1975). Regional nuclear arms control in Latin America. International Organization, 29, pp. 415 – 445;"...Treaty of Tlatelolco) was signed in 1967 and is now in force for eighteen Latin American nations (the important exceptions being Argentina and Brazil)."
- ↑ John R. Redick (1981). The Tlatelolco regime and nonproliferation in Latin America. International Organization, 35, pp. 103 – 134; ...full support by certain Latin American States (Argentina, Brazil, Chile, Cuba) has been negatively affected by the failure of the U.S. Senate to ratify Tlatelolco's Protocol I. Nuclear programs of Argentina, Brazil, and Mexico are expanding rapidly and these nations are forming linkages with West European countries....
- ↑ Conjunto Urbano Nonoalco – Tlatelolco // Edificios de México. Посетен на 1 август 2010. (на испански)
- ↑ Става въпрос за норми и правила, регулации, закон; на английски: „Building code“)
- ↑ Poniatowska, Elena; Aurora Camacho de Schmidt, and Arthur Schmidt. 1995. Nothing, nobody: the voices of the Mexico City earthquake. Voices of Latin American life. Temple University Press: p.327; ISBN 156 639 3450;"A powerful earthquake hits Mexico City in the earlymorning hours. As the city collapses, the government fails to respond."
- ↑ Интернет страницата на Секретариата, на английски език
- ↑ Проектът е израз на известна доза ирония – тъй като от основната сграда на този комплекс започва стрелбата на президентската гвардия по време на студентските вълнения през 1968 г. Впоследствие властта смъква този атрибут и го подарява на УНАМ; в този смисъл сградата от атрибута (кожа) на властта става собственост на студентите.
