Тодор Банчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Банчев
български хайдутин
барелеф в Радилово
барелеф в Радилово

Роден
1814 г.
Починал
февруари 1877 г.
Татар Пазарджик
Османска империя
Семейство
БащаВърбан Кавлаков
СъпругаТаня Малинова
ДецаИван, Никола, Димитър, Георги, Малин, Лаза, Ружа, Софка, Катерина
Братя Вълю, Димитър, Петър
Улица „Тодор Банчев“ в Радилово

Тодор Върбанов Банчев, известен и като Банчо войвода, е български хайдутин и революционер, участник в Априлското въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Батак или според други източници в съседното Баня. Работи като учител в село Радилово, Пловдивско. В 1854 година излиза хайдутин и оглавява чета, в която влизат Бейко Гащанов, Иван Малинчов и Гого Ангелов от Радилово. Разчиства проходите от Батак за Македония и Тракия от разбойнически шайки. Хайдутува над 10 години и за него са запазени много легенди.[1]

Тодор Банчев кара школо в Батак и Татар Пазарджик, след което е назначен за учител в село Радилово. Тук той се задомява и създава многолюдно семейство, По-късно всичките му момчета са ангажирани в революционната дейност по Освобождаването на България. [1]

След Кримската война в района на Пазарджишко, Пещерско и Родопите плъзват многобройни разбойнически шайки от арнаути, турци, помаци и юруци. Една такава банда напада и и разграбва селото. Сред предприетите мерки от селяните било и общото съгласие Тодор да оглави чета и да излезе хайдутин. Задачата била да погне насилниците. Заедно с Атанас Малинчов от село Радилово, Иван Тупаров от Ракитово и неколцина други смелчаци, над Батак дружината настига няколко от юруците и ги избива. Само един от тях оцелява, колкото да донесе на властите за разпознатия от него Тодор. Като няма що друго да сторят, те хващат гората и съвсем скоро към тях се присъединява и Бейко Гащанов от село Калугерово. С тези четници Тодор Банчев върлува няколко години в Чепинския край и брани поробеното население от разбойнически групи, местни властници и други злосторници. През лятото четата, вече разрастнала се значително действа в този район, а през зимата се намира във Влашко, за да се завърне отново напролет.[1]

След десет годишно хайдутуване, Тодор Банчев през 1867 г. по застъпничество от Найден Геров, руски консул по това време в Пловдив, бива амнистиран. Установява се в Пазарджик и се залавя с търговия на дървен материал. Има запазен спомен за участие и в Херцеговското въстание през 1875 година.[1]

В Априлското въстание е помощник на Георги Бенковски и Панайот Волов при изграждането на революционните комитети в IV революционен окръг.[2]Жаждата за свобода зове старият хайдутин и той взима дейно участие в подготовката на Априлското въстание. Придружавайки апостол Георги Бенковски в неговите обиколки на Четвърти революционен окръг основават комитети на Вътрешната революционна организация в селата Радилово, Брацигово, Пещера и Перущица. Като опитен боец, Тодор е определен за началник на комитетската охрана на Народното събрание в Оборище и се сражава храбро при отбраната на Панагюрище по време на въстанието.[1] От гара Бельово се присъединява към Хвърковатата чета.[3][4] Участва във въстанието в Копривщица – където по думите на Захари Стоянов „гаврътнал 20 турци“, в Брацигово, където се бият синовете му Иван и Георги. Тук Тодор Банчев предлага план на Васил Петлешков за оттегляне в планината, но той отказва. След разгрома на Панагюрище предлага на Бенковски Хвърковатата чета да тръгне към Рила и Родопите, но надделява мнението за оттегляне в Стара планина.[5] С няколко другари напуска самоволно Хвърковатата чета на връх Баба, като задигат най-добрите коне, пробива турския обръч и се спасява.[6]

Историята на четата на Банчо войвода говори за отделянето на Бейко Гащанов със самостоятелна чета и смъртта на Иван Тупаров в местността Никулска черква, намираща се в землището на Радилово, за заловения Атанас Малинчов, прекарал седем години във Видинската крепост.[1]

Тодор Банчо войвода почива в самото навечерие на Освободителната война, през февруари 1877 година.[1]

Списък на четниците в четата на Тодор Банчев (Банчо войвода)
  1. Георги Петров Ангелиев – Радилово
  2. Атанас Малинчов – Радилово
  3. Бейко ГащановКалугерово
  4. Петър Иванов – Брацигово
  5. Христо Димков – Пещера
  6. Стоян Малинов – Бяга
  7. Димитър Тошков – Паталеница


  1. Киро Донков – Батак
  2. Малин Станков – Перущица
  3. Методи Паунов – Цалапица[7]
  4. Иван Тупаров (Чепинеца) – Ракитово
  5. Атанас Калинов – Радилово
  6. Киро Донков – Батак
  7. Сарафина – Батак

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 156 – 158.
  2. Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 84.
  3. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 7.
  4. Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 153.
  5. Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 164.
  6. Унджиев, Иван. Георги Бенковски. Биография, София, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1983, стр. 166 – 167.
  7. Информация в историческия музей в с. Радилово