Тодор Попхристов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Попхристов
български духовник и учител
Роден
около 1872 г.
Починал
около 1917 г. (45 г.)

Тодор Попхристов Поптрендафилов е български църковен и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попхристов е роден в град Петрич, който тогава е в Османската империя в семейството на отец Христо Поптрендафилов. Баща му е председател на Петричката българска община и виден петрички общественик, който ръководи борбата за самостоятелна българска църква. Тодор Попхристов учи в Петрич, после в Гръцката класическа гимназия в Солун и в Българската семинария в Цариград, където завършва II клас. От 1894 до 1906 година е български учител - първоначално в Долна Джумая и Свети Врач (1895-1896),[2] а по-късно в Петрич.

В 1906 година става свещеник и служи в петричката църква „Свети Николай“. Участва активно в обществения живот на града. Писар е на кондуро-папукчийския еснаф от 1902 до 1905 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освобождението на Петрич. // Исторически музей Петрич. Посетен на 7 януари 2017.
  2. История на град Сандански. София, Издателска къща „Синева“, 2007. с. 134.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
     Портал „Македония“         Портал „Македония