Тракийски имена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тракийските имена, запазени от Античността до наши дни, са над 700 /според Иванова, Недялка и Пенка Радева, От „А“ до „Я“ – Имената на българите, Народна младеж, 1985, София/. Значението на почти всички е неизвестно. Съвременните българи не използват тракийската антропонимична система, въпреки че съществува предположение, че някои имена са проникнали сред славяните и са били пригодени към старобългарския език /например Бизо – от Бизис, Доле – от Долес, Мендо – от Мендас, Раско – от Раскос/. По-долу започваме опит да съберем на едно място всички достигнали до нас имена на траки.

А[редактиране | редактиране на кода]

  • Абезелм (ис) (Αβεζελμις)
  • Абрузелм (ис) (Αβρουζελμις)
  • Авлузелм (ис) (Αυλουζελμις)
  • Амадок – известно е, че това име е носено от някои царе
  • Арепюрос (Aρηπυρος) /м./

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Бендидора (Bενδιδωρα) /ж./
  • Береника /ж./
  • Берисад – име на цар /виж Берисад/
  • Бетеспиос (Βετεσπιος)
  • Бюзас, Бюзис (Βύζος, Βυζας, Βυζης) /м./ – често срещано тракийско име. Има две обяснения: 1. сродно със авест. būza- „козел“, армен. buz „агне“; 2. като прякор, еднакво с лит. bužys „плашило“.
  • Брюзос (Βρυζος, Асеновград) /м./ – еднакво с лит. име Brūžas, Brūžis, Brūžė, латв. фамилия Bruzis, които се обясняват от лит. bružas „който винаги бяга насам-натам безцелно“.
  • Бринказис (Bριγκαζις, Bριγκαζεις) – еднакво по основа с латв. селищно име Brikūzis, лит. селищно име Brinkiškių vienkiemis и славянски имена като пол. Brzęk, Brzęko, които се обясняват от лит. brinkti, пол. na-brzękąć „подувам се, отичам“. Това е прякор със значение „дебелак“.
  • Бринкайнос (Bριγκαινоς) – подобно на предишното.
  • Бринказенис (Bριγκαζενις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zen- „роден“ (сравни трак. име Диазенис и гр. име Διο-γένης)
  • Бринказерис (Bριγκαζερις) – Прякор от *brink- „дебелак“ + *zer- „старец“ или „мъж“ (еднакво с армен. cer, перс. zar „старец“, старосканд. -keri „мъж“ в sæl-keri богаташ, varð-keri „пазач“, старогр. γῆρας, староинд. jarás- „старост“, ИЕ *g^er-)

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Гайдрес (Γαιδρης, Амфиполис) /м./ – еднакво по основа с лит. gaidrus „светъл, ведър (за време)“, старогр. φαιδρός „блестящ, светъл, радостен“ < ИЕ *gwh(e)h2id-)
  • Гепайпюрис (Γηπαιπυρις) /ж./

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Денто (Δεντο) /м./
  • Дентубриса (Δεντουβρισα) /м./
  • Дентупес (Δεντουπης, Драма, Гърция) /м./
  • Дентус (Δεντους) /ж./
  • Дентустайна (Δεντουσταινα) /ж./
  • Дентусуку (Dentusucu, Търновско; Δεντουσυκος, Пазарджишко; Δεντυσυκος, Ямболско) /ж./
  • Деопус (Δεοπους, Солун) /м./
  • Деоспор (Δεοσπορ, Δεοσπουρις, Ксанти, Стара Загора, Чирпанско) /м./
  • Десакентос (Δεσακενθος, Пазарджишко)
  • Диазенис (Διαζένης, Кюстендил, Чирпанско; Diuzenes) – калкира гр. Διογένης „божествен, роден от бога“
  • Ди(а)пюрос (Δι(α)πυρος) /м./
  • Диаскентос (Διασκενθος, Чирпанско; Diascenthus, Diascinthus, Рим) /м./
  • Диегилис
  • Дизазелмис (Διζαζελμις, на монети) /м./
  • Дизакентос (Διζακενθος, Брезнишко) /м./
  • Дизапес (Διζαπης, в лит. извор) /м./
  • Дизапор (Dizapor, лат. надпис) /м./
  • Диза(с) (Διζα, Διζας, Διζης)
  • Дионис/ос (Διονησος)
  • Дитупайбис (Διτουπαιβις, Амфиполис, Гърция)
  • Долес
  • Дренис (Δρενις, Чирпанско) /м./ -
  • Дулезелмис (Δουληζελμις)

Е[редактиране | редактиране на кода]

  • Еагър – баща на Орфей и бог на речните води.
  • Ебризелмис (Eβρυζελμις)
  • Ептакентос (с варианти: Eπταικενθος, Eπτακενθος, Eπτεκενθος, Eπτηκενθος, Eptacentus, Eptacens, Iptacens, Eptecens, Eptencetus, Eftacentus, Eftencenthus, Чирпанско, Пазарджишко, Радомирско, Кюстендилско, София, Казанлъшко, Глава Панега) /м./ – често срещано тракийско име.
  • Ептапер (Eπταπερ, Търновско) /м./
  • Ептапорис (Eπταπορις, Έπταπορις, Eπτηπορις, Разград, Чирпанско, Търновско, Унгария) /м./
  • Ептапюс (Eπταπυς, Петричко) /м./
  • Ептезенис (Eπτεζένις, Eπτειζένις, Дупница, Карнобатско, Пазарджишко, Врачанско) /м./
  • Ептенис (Eπτενις, Eπτενης, Чирпанско, Пазарджишко, Монтанско) /м./
  • Ептепус (Eπτηπoυς, София) /ж./ – вероятно еднакво с Ептапюс.
  • Ептепюрис (Eπτηπυρις, Eπτεπυρις, Елховско, Чирпанско, Пазарджишко) /ж./
  • Ептесюкис (Eπτησυχις, Eπτησυκoς, Eπτεσυκoς, Ивайловградско, София, Чирпанско) /м., ж./
  • Есбенис (Eζβενις, Eσβενoυς, Έσβενoυς, Eσβενειoς, Гоцеделчевско, Гюмюрджина, Кавала, Румъния) /м./
  • Етбеос

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Зилес (Zιλης, Санданско) /м./ – Съвпада по основа със старолатв. фамилия Zylan, която се обяснява от латв. zilš „син“, лит. žilas „сивокос“.
  • Залмоксис – име на митичен цар и бог /виж Залмоксис/
  • Зипайбис (Zιπαιβις, Гърция) /м./
  • Зипер, Зипюрон (Ziper, лит. извор, Zιπυρων, Zειπυρoν, Филипи, Атос, Горно Крушево, Македония) /м./
  • Зипюрос (Zιπυρος, Zειπυρος, Zιεπυρους, Zυπυρ, лит. извор, о. Тасос, Кобалище, Белослатинско) /м./

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Катос
  • Керзула (Cerzula, Зъхненско, Гръцка Тракия) /м./ Еднакво с лит. лично име Keršulis от лит. keršulis „гривяк“.
  • Керсеблепт (Kέρσεβλεπτης) /м./ име на одриски цар.
  • Керсис (Kέρσης, о. Самос; Kέρσоς, Мемнонион, Гърция) /м./ Еднакво с лит. име Keršis, което се обяснява от лит. keršas „на бели и черни петна“, старочеш. име Črh „Черньо“ от ИЕ *kers-.
  • Керза (Kέρζα, Пловдивско) /ж./ – виж Керсис.
  • Кетризеис (Kετριζεις, Драма) /м./
  • Кетрилас (Cetrilas, Кобалище) /м./
  • Кетризерис (Kετριζερις, Варна) /м./ – Прякор „(който е силен) за четирима“ от *kwetru- „четири“ (в съставни имена като лат. quadru-pēs „четирикрак“; гал. Petru-corii „четирите племена“ и др.) + *zer- „мъж“, виж Бринказерис.
  • Кетрипорис (от монети от 283-284 г. и лит. извори с варианти на изписване Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа) /м./
  • Котис – име на цар

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Медок
  • Мендас
  • Местузелмес (Μεστουζελμης)
  • Мокасокос (Mοκασοκος, Дупнишко) /ж./
  • Мукаборис (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско) /м./
  • Муказеис (Mουκαζεις, Mουκασις, Mουκασoς) -вариант на Мукас.
  • Муказенис, Мукасенис (Mουκαζενις, Кюстендилско; Mουκασενης, Пазарджишко; Mucasenes, Бяла Слатина) /м./
  • Муказерас (Mουκαζερας)
  • Мукакакис (Mουκακακης)
  • Мукакентос (Mουκακενθος, Пазарджишко, Сливенско, Елховско; Mucacentus, Омуртаг) /м./
  • Мукала (Mουκαλα, Muccala, Mucalus) – вариант на Мукас.
  • Мукапайбес (Mουκαπαιβης, Mουκαπαιβες, Поповско) /ж./
  • Мукапора (Mucapora) /м., ж./
  • Мукапорис (Mουκαπορις, Mucapor) /м./
  • Мукапус (Mucapus, Дакия; Mουκαπουις, Пазарджишко)
  • Мукас (Mουκας, Muca, Moca, Mοκας, Mοκκας) /м./
  • Мукатралис (Mουκατραλις)

О[редактиране | редактиране на кода]

  • Орфей – най-известният поет и музикант на древността /виж Орфей/

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Пайбис (Παιβις, Филипи, Амфиполис; Παιβης, Зъхненско, о. Тасос) /м./
  • Пирусала /ж./
  • Питадора /ж./
  • Порис (Пορις, Сливенско) /м./
  • Пуризия (Пουριζια, Чирпанско) /ж./
  • Пютрос (Пυτρος, Ивайловградско) /м./ – Прякор „дърдорко, кресльо“, идентичен със старолатв. имена Putre, Puttre, Putris, Putra, които се обясняват от латв. putruōt, putrāt „кряскам, крещя, говоря бързо“.

Р[редактиране | редактиране на кода]

  • Раскос (Pασκος, лит. извор) – вероятно сродно със старосканд. rǫskr, ст.в.нем. rasc „бърз, пъргав, подвижен“ от прагерм. *raskaz.
  • Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις, Rascupolis, лит. извори) – име на трима тракийски царе, а също така и на боспорански царе.
  • Ребулас
  • Резос, Рез (Ρῆσος у Омир, Цицерон и др.) /м./ - име на цар /виж Рез/.
  • Рекипер (Reciper)
  • Реметалк (Poιμιταλκος, монети) – име на цар.
  • Рескуторми (Pησκουτορμη, Пазарджишко; Rescuturme, Карлсбург) /ж./
  • Рюмесюкис (Ρυμησυκις)

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Садалас
  • Садок
  • Сатрис (Σάτρης, Чирпанско) /м./ – еднакво с лит. šatrus „жизнен, бърз“.
  • Савтес (Sautis, Мисенум, Прахово (Сърбия)) /м./ – еднакво със старолатв. фамилия Sautte, Sautin, които се обясняват от латв. sautis „ленив човек, дремльо“.
  • Севт (Σεύθης) – име на цар.
  • Ситалк – име на цар
  • Скайденте /ж./
  • Скарис (Σκάρις, София, Девня) /м./ – еднакво с латв. фамилия Skaris, лит. фамилия Skara, които се обясняват от старобълг. скоръ „бърз“.
  • Скаркайдзес /ж./
  • Скедеса /ж./
  • Скилас (Σκίλας, лит. извор) /м./ – вероятно идентично с лит. име Skylė и старокурийското име Schille.
  • Смордотормос (Σμορδοτορμος) /м./
  • Спарадок
  • Спартак – име на водача на най-голямото робско въстание в Римската империя
  • Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско) – еднакво с лит. фамилия Šukys, която се обяснява от лит. šukys „който има дупки по зъбите“.
  • Суратралис (Σουρατραλις, Асеновградско)

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Терес – име на одриски цар

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Фарсалас Битюс

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]